Job 39
1 “Do you know when mountain goats give birth? Have you watched the doe bear her fawn?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Can you count the months they are pregnant? Do you know the time they give birth?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 They crouch down and bring forth their young; they deliver their newborn.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Their young ones thrive and grow up in the open field; they leave and do not return.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Who set the wild donkey free? Who released the swift donkey from the harness?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 I made the wilderness his home and the salt flats his dwelling.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 He scorns the tumult of the city and never hears the shouts of a driver.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 He roams the mountains for pasture, searching for any green thing.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Will the wild ox consent to serve you? Will he stay by your manger at night?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Can you hold him to the furrow with a harness? Will he plow the valleys behind you?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Can you rely on his great strength? Will you leave your hard work to him?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Can you trust him to bring in your grain and gather it to your threshing floor?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 The wings of the ostrich flap joyfully, but cannot match the pinions and feathers of the stork.
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 For she leaves her eggs on the ground and lets them warm in the sand.
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 She forgets that a foot may crush them, or a wild animal may trample them.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 She treats her young harshly, as if not her own, with no concern that her labor was in vain.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 For God has deprived her of wisdom; He has not endowed her with understanding.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Yet when she proudly spreads her wings, she laughs at the horse and its rider.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Do you give strength to the horse or adorn his neck with a mane?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Do you make him leap like a locust, striking terror with his proud snorting?
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 He paws in the valley and rejoices in his strength; he charges into battle.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 He laughs at fear, frightened of nothing; he does not turn back from the sword.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 A quiver rattles at his side, along with a flashing spear and lance.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 Trembling with excitement, he devours the distance; he cannot stand still when the ram’s horn sounds.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 At the blast of the horn, he snorts with fervor. He catches the scent of battle from afar— the shouts of captains and the cry of war.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Does the hawk take flight by your understanding and spread his wings toward the south?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Does the eagle soar at your command and make his nest on high?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 He dwells on a cliff and lodges there; his stronghold is on a rocky crag.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 From there he spies out food; his eyes see it from afar.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 His young ones feast on blood; and where the slain are, there he is.”
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
