Job 32
1 So these three men stopped answering Job, because he was righteous in his own eyes.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 This kindled the anger of Elihu son of Barachel the Buzite, of the family of Ram. He burned with anger against Job for justifying himself rather than God,
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 and he burned with anger against Job’s three friends because they had failed to refute Job, and yet had condemned him.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 Now Elihu had waited to speak to Job because the others were older than he.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 But when he saw that the three men had no further reply, his anger was kindled.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 So Elihu son of Barachel the Buzite declared: “I am young in years, while you are old; that is why I was timid and afraid to tell you what I know.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 I thought that age should speak, and many years should teach wisdom.
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 But there is a spirit in a man, the breath of the Almighty, that gives him understanding.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 It is not only the old who are wise, or the elderly who understand justice.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Therefore I say, ‘Listen to me; I too will declare what I know.’
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Indeed, I waited while you spoke; I listened to your reasoning; as you searched for words,
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 I paid you full attention. But no one proved Job wrong; not one of you rebutted his arguments.
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 So do not claim, ‘We have found wisdom; let God, not man, refute him.’
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 But Job has not directed his words against me, and I will not answer him with your arguments.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Job’s friends are dismayed, with no more to say; words have escaped them.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 Must I wait, now that they are silent, now that they stand and no longer reply?
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 I too will answer; yes, I will declare what I know.
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 For I am full of words, and my spirit within me compels me.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Behold, my belly is like unvented wine; it is about to burst like a new wineskin.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 I must speak and find relief; I must open my lips and respond.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 I will be partial to no one, nor will I flatter any man.
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 For I do not know how to flatter, or my Maker would remove me in an instant.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
