Job 31
1 “I have made a covenant with my eyes. How then could I gaze with desire at a virgin?
Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 For what is the allotment of God from above, or the heritage from the Almighty on high?
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Does not disaster come to the unjust and calamity to the workers of iniquity?
Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Does He not see my ways and count my every step?
Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 If I have walked in falsehood or my foot has rushed to deceit,
Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
6 let God weigh me with honest scales, that He may know my integrity.
(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 If my steps have turned from the path, if my heart has followed my eyes, or if impurity has stuck to my hands,
Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
8 then may another eat what I have sown, and may my crops be uprooted.
То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 If my heart has been enticed by my neighbor’s wife, or I have lurked at his door,
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 then may my own wife grind grain for another, and may other men sleep with her.
То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 For that would be a heinous crime, an iniquity to be judged.
Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 For it is a fire that burns down to Abaddon; it would root out my entire harvest.
Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 If I have rejected the cause of my manservant or maidservant when they made a complaint against me,
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 what will I do when God rises to judge? How will I answer when called to account?
То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Did not He who made me in the womb also make them? Did not the same One form us in the womb?
Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
16 If I have denied the desires of the poor or allowed the widow’s eyes to fail,
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 if I have eaten my morsel alone, not sharing it with the fatherless—
Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
18 though from my youth I reared him as would a father, and from my mother’s womb I guided the widow—
(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
19 if I have seen one perish for lack of clothing, or a needy man without a cloak,
Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 if his heart has not blessed me for warming him with the fleece of my sheep,
И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 if I have lifted up my hand against the fatherless because I saw that I had support in the gate,
Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 then may my arm fall from my shoulder and be torn from its socket.
То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 For calamity from God terrifies me, and His splendor I cannot overpower.
Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 If I have put my trust in gold or called pure gold my security,
Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 if I have rejoiced in my great wealth because my hand had gained so much,
Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 if I have beheld the sun in its radiance or the moon moving in splendor,
Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 so that my heart was secretly enticed and my hand threw a kiss from my mouth,
Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 this would also be an iniquity to be judged, for I would have denied God on high.
И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 If I have rejoiced in my enemy’s ruin, or exulted when evil befell him—
Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
30 I have not allowed my mouth to sin by asking for his life with a curse—
(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
31 if the men of my house have not said, ‘Who is there who has not had his fill?’—
Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 but no stranger had to lodge on the street, for my door has been open to the traveler—
(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 if I have covered my transgressions like Adam by hiding my guilt in my heart,
Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 because I greatly feared the crowds and the contempt of the clans terrified me, so that I kept silent and would not go outside—
Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
35 (Oh, that I had one to hear me! Here is my signature. Let the Almighty answer me; let my accuser compose an indictment.
(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
36 Surely I would carry it on my shoulder and wear it like a crown.
Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 I would give account of all my steps; I would approach Him like a prince.)—
Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
38 if my land cries out against me and its furrows weep together,
Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 if I have devoured its produce without payment or broken the spirit of its tenants,
Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 then let briers grow instead of wheat and stinkweed instead of barley.” Thus conclude the words of Job.
Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
