Job 3
1 After this, Job opened his mouth and cursed the day of his birth.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 And this is what he said:
Иов, проговаряйки, рече:
3 “May the day of my birth perish, and the night it was said, ‘A boy is conceived.’
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 If only that day had turned to darkness! May God above disregard it; may no light shine upon it.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 May darkness and gloom reclaim it, and a cloud settle over it; may the blackness of the day overwhelm it.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 If only darkness had taken that night away! May it not appear among the days of the year; may it never be entered in any of the months.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Behold, may that night be barren; may no joyful voice come into it.
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 May it be cursed by those who curse the day — those prepared to rouse Leviathan.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 May its morning stars grow dark; may it wait in vain for daylight; may it not see the breaking of dawn.
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 For that night did not shut the doors of the womb to hide the sorrow from my eyes.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Why did I not perish at birth; why did I not die as I came from the womb?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Why were there knees to receive me, and breasts that I should be nursed?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 For now I would be lying down in peace; I would be asleep and at rest
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 with kings and counselors of the earth, who built for themselves cities now in ruins,
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 or with princes who had gold, who filled their houses with silver.
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Or why was I not hidden like a stillborn child, like an infant who never sees daylight?
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 There the wicked cease from raging, and there the weary find rest.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 The captives enjoy their ease; they do not hear the voice of the oppressor.
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Both small and great are there, and the slave is freed from his master.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Why is light given to the miserable, and life to the bitter of soul,
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 who long for death that does not come, and search for it like hidden treasure,
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 who rejoice and greatly exult when they can find the grave?
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Why is life given to a man whose way is hidden, whom God has hedged in?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 I sigh when food is put before me, and my groans pour out like water.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 For the thing I feared has overtaken me, and what I dreaded has befallen me.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 I am not at ease or quiet; I have no rest, for trouble has come.”
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
