Job 24
1 “Why does the Almighty not reserve times for judgment? Why may those who know Him never see His days?
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 Men move boundary stones; they pasture stolen flocks.
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 They drive away the donkey of the fatherless and take the widow’s ox in pledge.
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 They push the needy off the road and force all the poor of the land into hiding.
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Indeed, like wild donkeys in the desert, the poor go to work foraging for food; the wasteland is food for their children.
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 They gather fodder in the fields and glean the vineyards of the wicked.
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 Without clothing, they spend the night naked; they have no covering against the cold.
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 Drenched by mountain rains, they huddle against the rocks for want of shelter.
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 The fatherless infant is snatched from the breast; the nursing child of the poor is seized for a debt.
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 Without clothing, they wander about naked. They carry the sheaves, but still go hungry.
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 They crush olives within their walls; they tread the winepresses, but go thirsty.
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 From the city, men groan, and the souls of the wounded cry out, yet God charges no one with wrongdoing.
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 Then there are those who rebel against the light, not knowing its ways or staying on its paths.
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 When daylight is gone, the murderer rises to kill the poor and needy; in the night he is like a thief.
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 The eye of the adulterer watches for twilight. Thinking, ‘No eye will see me,’ he covers his face.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 In the dark they dig through houses; by day they shut themselves in, never to experience the light.
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 For to them, deep darkness is their morning; surely they are friends with the terrors of darkness!
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 They are but foam on the surface of the water; their portion of the land is cursed, so that no one turns toward their vineyards.
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
19 As drought and heat consume the melting snow, so Sheol steals those who have sinned. (Sheol h7585)
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
20 The womb forgets them; the worm feeds on them; they are remembered no more. So injustice is like a broken tree.
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 They prey on the barren and childless, and show no kindness to the widow.
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 Yet by His power, God drags away the mighty; though rising up, they have no assurance of life.
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 He gives them a sense of security, but His eyes are on their ways.
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 They are exalted for a moment, then they are gone; they are brought low and gathered up like all others; they are cut off like heads of grain.
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 If this is not so, then who can prove me a liar and reduce my words to nothing?”
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
