Job 21
1 Then Job answered:
Тогава Иов в отговор рече:
2 “Listen carefully to my words; let this be your consolation to me.
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Bear with me while I speak; then, after I have spoken, you may go on mocking.
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 Is my complaint against a man? Then why should I not be impatient?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Look at me and be appalled; put your hand over your mouth.
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 When I remember, terror takes hold, and my body trembles in horror.
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Why do the wicked live on, growing old and increasing in power?
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Their descendants are established around them, and their offspring before their eyes.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Their homes are safe from fear; no rod of punishment from God is upon them.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Their bulls breed without fail; their cows bear calves and do not miscarry.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 They send forth their little ones like a flock; their children skip about,
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 singing to the tambourine and lyre and making merry at the sound of the flute.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 Yet they say to God: ‘Leave us alone! For we have no desire to know Your ways.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 Who is the Almighty, that we should serve Him, and what would we gain if we pray to Him?’
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Still, their prosperity is not in their own hands, so I stay far from the counsel of the wicked.
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 How often is the lamp of the wicked put out? Does disaster come upon them? Does God, in His anger, apportion destruction?
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 Are they like straw before the wind, like chaff swept away by a storm?
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 It is said that God lays up one’s punishment for his children. Let God repay the man himself, so he will know it.
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 Let his eyes see his own destruction; let him drink for himself the wrath of the Almighty.
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 For what does he care about his household after him, when the number of his months has run out?
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Can anyone teach knowledge to God, since He judges those on high?
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 One man dies full of vigor, completely secure and at ease.
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 His body is well nourished, and his bones are rich with marrow.
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 Yet another man dies in the bitterness of his soul, having never tasted prosperity.
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 But together they lie down in the dust, and worms cover them both.
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Behold, I know your thoughts full well, the schemes by which you would wrong me.
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 For you say, ‘Where now is the nobleman’s house, and where are the tents in which the wicked dwell?’
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Have you never asked those who travel the roads? Do you not accept their reports?
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 Indeed, the evil man is spared from the day of calamity, delivered from the day of wrath.
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Who denounces his behavior to his face? Who repays him for what he has done?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 He is carried to the grave, and watch is kept over his tomb.
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 The clods of the valley are sweet to him; everyone follows behind him, and those before him are without number.
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 So how can you comfort me with empty words? For your answers remain full of falsehood.”
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
