Job 20
1 Then Zophar the Naamathite replied:
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 “So my anxious thoughts compel me to answer, because of the turmoil within me.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 I have heard a rebuke that insults me, and my understanding prompts a reply.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Do you not know that from antiquity, since man was placed on the earth,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 the triumph of the wicked has been brief and the joy of the godless momentary?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Though his arrogance reaches the heavens, and his head touches the clouds,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 he will perish forever, like his own dung; those who had seen him will ask, ‘Where is he?’
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 He will fly away like a dream, never to be found; he will be chased away like a vision in the night.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 The eye that saw him will see him no more, and his place will no longer behold him.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 His sons will seek the favor of the poor, for his own hands must return his wealth.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 The youthful vigor that fills his bones will lie down with him in the dust.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Though evil is sweet in his mouth and he conceals it under his tongue,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 though he cannot bear to let it go and keeps it in his mouth,
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 yet in his stomach his food sours into the venom of cobras within him.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 He swallows wealth but vomits it out; God will force it from his stomach.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 He will suck the poison of cobras; the fangs of a viper will kill him.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 He will not enjoy the streams, the rivers flowing with honey and cream.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 He must return the fruit of his labor without consuming it; he cannot enjoy the profits of his trading.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 For he has oppressed and forsaken the poor; he has seized houses he did not build.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Because his appetite is never satisfied, he cannot escape with his treasure.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Nothing is left for him to consume; thus his prosperity will not endure.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 In the midst of his plenty, he will be distressed; the full force of misery will come upon him.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 When he has filled his stomach, God will vent His fury upon him, raining it down on him as he eats.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 Though he flees from an iron weapon, a bronze-tipped arrow will pierce him.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 It is drawn out of his back, the gleaming point from his liver. Terrors come over him.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Total darkness is reserved for his treasures. A fire unfanned will consume him and devour what is left in his tent.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 The heavens will expose his iniquity, and the earth will rise up against him.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 The possessions of his house will be removed, flowing away on the day of God’s wrath.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 This is the wicked man’s portion from God, the inheritance God has appointed him.”
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
