Job 15
1 Then Eliphaz the Temanite replied:
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 “Does a wise man answer with empty counsel or fill his belly with the hot east wind?
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Should he argue with useless words or speeches that serve no purpose?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 But you even undermine the fear of God and hinder meditation before Him.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 For your iniquity instructs your mouth, and you choose the language of the crafty.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Your own mouth, not mine, condemns you; your own lips testify against you.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Were you the first man ever born? Were you brought forth before the hills?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Do you listen in on the council of God or limit wisdom to yourself?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 What do you know that we do not? What do you understand that is not clear to us?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Both the gray-haired and the aged are on our side— men much older than your father.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Are the consolations of God not enough for you, even words spoken gently to you?
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Why has your heart carried you away, and why do your eyes flash,
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 as you turn your spirit against God and pour such words from your mouth?
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 What is man, that he should be pure, or one born of woman, that he should be righteous?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 If God puts no trust in His holy ones, if even the heavens are not pure in His eyes,
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 how much less man, who is vile and corrupt, who drinks injustice like water?
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 Listen to me and I will inform you. I will describe what I have seen,
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 what was declared by wise men and was not concealed from their fathers,
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 to whom alone the land was given when no foreigner passed among them.
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 A wicked man writhes in pain all his days; only a few years are reserved for the ruthless.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Sounds of terror fill his ears; in his prosperity the destroyer attacks him.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 He despairs of his return from darkness; he is marked for the sword.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 He wanders about as food for vultures; he knows the day of darkness is at hand.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Distress and anguish terrify him, overwhelming him like a king poised to attack.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 For he has stretched out his hand against God and has vaunted himself against the Almighty,
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 rushing headlong at Him with a thick, studded shield.
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Though his face is covered with fat and his waistline bulges with flesh,
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 he will dwell in ruined cities, in abandoned houses destined to become rubble.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 He will no longer be rich; his wealth will not endure. His possessions will not overspread the land.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 He will not escape from the darkness; the flame will wither his shoots, and the breath of God’s mouth will carry him away.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Let him not deceive himself with trust in emptiness, for emptiness will be his reward.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 It will be paid in full before his time, and his branch will not flourish.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 He will be like a vine stripped of its unripe grapes, like an olive tree that sheds its blossoms.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 For the company of the godless will be barren, and fire will consume the tents of bribery.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 They conceive trouble and give birth to evil; their womb is pregnant with deceit.”
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
