Job 14
1 “Man, who is born of woman, is short of days and full of trouble.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Like a flower, he comes forth, then withers away; like a fleeting shadow, he does not endure.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Do You open Your eyes to one like this? Will You bring him into judgment before You?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Who can bring out clean from unclean? No one!
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Since his days are determined and the number of his months is with You, and since You have set limits that he cannot exceed,
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 look away from him and let him rest, so he can enjoy his day as a hired hand.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 For there is hope for a tree: If it is cut down, it will sprout again, and its tender shoots will not fail.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 If its roots grow old in the ground and its stump dies in the soil,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 at the scent of water it will bud and put forth twigs like a sapling.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 But a man dies and is laid low; he breathes his last, and where is he?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 As water disappears from the sea and a river becomes parched and dry,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 so a man lies down and does not rise. Until the heavens are no more, he will not be awakened or roused from sleep.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 If only You would hide me in Sheol and conceal me until Your anger has passed! If only You would appoint a time for me and then remember me! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 When a man dies, will he live again? All the days of my hard service I will wait, until my renewal comes.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 You will call, and I will answer; You will desire the work of Your hands.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 For then You would count my steps, but would not keep track of my sin.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 My transgression would be sealed in a bag, and You would cover over my iniquity.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 But as a mountain erodes and crumbles and a rock is dislodged from its place,
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 as water wears away the stones and torrents wash away the soil, so You destroy a man’s hope.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 You forever overpower him, and he passes on; You change his countenance and send him away.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 If his sons receive honor, he does not know it; if they are brought low, he is unaware.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 He feels only the pain of his own body and mourns only for himself.”
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
