Job 13
1 “Indeed, my eyes have seen all this; my ears have heard and understood.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 What you know, I also know; I am not inferior to you.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 Yet I desire to speak to the Almighty and argue my case before God.
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 You, however, smear with lies; you are all worthless physicians.
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 If only you would remain silent; for that would be your wisdom!
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Hear now my argument, and listen to the plea of my lips.
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Will you speak wickedly on God’s behalf or speak deceitfully for Him?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Would you show Him partiality or argue in His defense?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Would it be well when He examined you? Could you deceive Him like a man?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 Surely He would rebuke you if you secretly showed partiality.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Would His majesty not terrify you? Would the dread of Him not fall upon you?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Your maxims are proverbs of ashes; your defenses are defenses of clay.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Be silent, and I will speak. Then let come to me what may.
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Why do I put myself at risk and take my life in my own hands?
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Though He slay me, I will hope in Him. I will still defend my ways to His face.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 Moreover, this will be my salvation, for no godless man can appear before Him.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Listen carefully to my words; let my declaration ring in your ears.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Behold, now that I have prepared my case, I know that I will be vindicated.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Can anyone indict me? If so, I will be silent and die.
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Only grant these two things to me, so that I need not hide from You:
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 Withdraw Your hand from me, and do not let Your terror frighten me.
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Then call me, and I will answer, or let me speak, and You can reply.
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 How many are my iniquities and sins? Reveal to me my transgression and sin.
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Why do You hide Your face and consider me as Your enemy?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Would You frighten a windblown leaf? Would You chase after dry chaff?
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 For You record bitter accusations against me and bequeath to me the iniquities of my youth.
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 You put my feet in the stocks and stand watch over all my paths; You set a limit for the soles of my feet.
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 So man wastes away like something rotten, like a moth-eaten garment.
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
