Ezekiel 19
1 “As for you, take up a lament for the princes of Israel
При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:
2 and say: ‘What was your mother? A lioness among the lions! She lay down among the young lions; she reared her cubs.
Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.
3 She brought up one of her cubs, and he became a young lion. After learning to tear his prey, he devoured men.
Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.
4 When the nations heard of him, he was trapped in their pit. With hooks they led him away to the land of Egypt.
И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им, И с куки го закараха в Египетската земя.
5 When she saw that she had waited in vain, that her hope was lost, she took another of her cubs and made him a young lion.
А тя като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.
6 He prowled among the lions, and became a young lion. After learning to tear his prey, he devoured men.
И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.
7 He broke down their strongholds and devastated their cities. The land and everything in it shuddered at the sound of his roaring.
Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.
8 Then the nations set out against him from the provinces on every side. They spread their net over him; he was trapped in their pit.
Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.
9 With hooks they caged him and brought him to the king of Babylon. They brought him into captivity so that his roar was heard no longer on the mountains of Israel.
И с куки го туриха в решетка Та го закараха при Вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласа му По Израилевите планини.
10 Your mother was like a vine in your vineyard, planted by the water; it was fruitful and full of branches because of the abundant waters.
Майка ти, с жизненост като твоята, Беше като лоза, посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.
11 It had strong branches, fit for a ruler’s scepter. It towered high above the thick branches, conspicuous for its height and for its dense foliage.
Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна нависоко всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.
12 But it was uprooted in fury, cast down to the ground, and the east wind dried up its fruit. Its strong branches were stripped off and they withered; the fire consumed them.
Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха и изсъхнаха; Огън ги изяде.
13 Now it is planted in the wilderness, in a dry and thirsty land.
А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.
14 Fire has gone out from its main branch and devoured its fruit; on it no strong branch remains fit for a ruler’s scepter.’ This is a lament and shall be used as a lament.”
И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма вече в нея жезъл достатъчно як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.
