Exodus 1
1 These are the names of the sons of Israel who went to Egypt with Jacob, each with his family:
Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:
2 Reuben, Simeon, Levi, and Judah;
Рувим, Симеон, Левий и Юда,
3 Issachar, Zebulun, and Benjamin;
Исахар, Завулон, и Вениамин,
4 Dan and Naphtali; Gad and Asher.
Дан и Нефталим, Гад и Асир.
5 The descendants of Jacob numbered seventy in all, including Joseph, who was already in Egypt.
Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.
6 Now Joseph and all his brothers and all that generation died,
И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.
7 but the Israelites were fruitful and increased rapidly; they multiplied and became exceedingly numerous, so that the land was filled with them.
А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях.
8 Then a new king, who did not know Joseph, came to power in Egypt.
Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.
9 “Look,” he said to his people, “the Israelites have become too numerous and too powerful for us.
И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;
10 Come, let us deal shrewdly with them, or they will increase even more; and if a war breaks out, they may join our enemies, fight against us, and leave the country.”
елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.
11 So the Egyptians appointed taskmasters over the Israelites to oppress them with forced labor. As a result, they built Pithom and Rameses as store cities for Pharaoh.
Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.
12 But the more they were oppressed, the more they multiplied and flourished; so the Egyptians came to dread the Israelites.
Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните.
13 They worked the Israelites ruthlessly
Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;
14 and made their lives bitter with hard labor in brick and mortar, and with all kinds of work in the fields. Every service they imposed was harsh.
огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.
15 Then the king of Egypt said to the Hebrew midwives, whose names were Shiphrah and Puah,
При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:
16 “When you help the Hebrew women give birth, observe them on the birthstools. If the child is a son, kill him; but if it is a daughter, let her live.”
Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.
17 The midwives, however, feared God and did not do as the king of Egypt had instructed; they let the boys live.
Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетския цар, а оставяха живи мъжките деца.
18 So the king of Egypt summoned the midwives and asked them, “Why have you done this? Why have you let the boys live?”
Тогава египетския цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?
19 The midwives answered Pharaoh, “The Hebrew women are not like the Egyptian women, for they are vigorous and give birth before a midwife arrives.”
И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.
20 So God was good to the midwives, and the people multiplied and became even more numerous.
Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.
21 And because the midwives feared God, He gave them families of their own.
И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.
22 Then Pharaoh commanded all his people: “Every son born to the Hebrews you must throw into the Nile, but every daughter you may allow to live.”
Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.
