Ecclesiastes 4
1 Again I looked, and I considered all the oppression taking place under the sun. I saw the tears of the oppressed, and they had no comforter; the power lay in the hands of their oppressors, and there was no comforter.
Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
2 So I admired the dead, who had already died, above the living, who are still alive.
За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
3 But better than both is he who has not yet existed, who has not seen the evil that is done under the sun.
А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 I saw that all labor and success spring from a man’s envy of his neighbor. This too is futile and a pursuit of the wind.
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
5 The fool folds his hands and consumes his own flesh.
Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
6 Better one handful with tranquility than two handfuls with toil and pursuit of the wind.
И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
7 Again, I saw futility under the sun.
Тогава изново видях само суета под слънцето.
8 There is a man all alone, without even a son or brother. And though there is no end to his labor, his eyes are still not content with his wealth: “For whom do I toil and bereave my soul of enjoyment?” This too is futile—a miserable task.
Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
9 Two are better than one, because they have a good return for their labor.
По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
10 For if one falls down, his companion can lift him up; but pity the one who falls without another to help him up!
Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
11 Again, if two lie down together, they will keep warm; but how can one keep warm alone?
И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
12 And though one may be overpowered, two can resist. Moreover, a cord of three strands is not quickly broken.
И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
13 Better is a poor but wise youth than an old but foolish king who no longer knows how to take a warning.
По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
14 For the youth has come from the prison to the kingship, though he was born poor in his own kingdom.
Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
15 I saw that all who lived and walked under the sun followed this second one, the youth who succeeded the king.
Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16 There is no limit to all the people who were before them. Yet the successor will not be celebrated by those who come even later. This too is futile and a pursuit of the wind.
Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
