< Deuteronomy 25 >
1 If there is a dispute between men, they are to go to court to be judged, so that the innocent may be acquitted and the guilty condemned.
Ако се появи разпра между човеци, и дойдат пред съда, и съдиите ги съдят, тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния.
2 If the guilty man deserves to be beaten, the judge shall have him lie down and be flogged in his presence with the number of lashes his crime warrants.
И ако виновният е заслужил за бой, съдията да заповяда да го повалят долу и да му ударят удари пред него, с брой, според престъплението му.
3 He may receive no more than forty lashes, lest your brother be beaten any more than that and be degraded in your sight.
Четиридесет удара може да му се ударят, а не повече; да не би, като превишават и му ударят много повече удари, брат ти да бъде унижен пред очите ти.
4 Do not muzzle an ox while it is treading out the grain.
Да не обвързваш устата на вола когато вършее.
5 When brothers dwell together and one of them dies without a son, the widow must not marry outside the family. Her husband’s brother is to take her as his wife and fulfill the duty of a brother-in-law for her.
Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството ме за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер.
6 The first son she bears will carry on the name of the dead brother, so that his name will not be blotted out from Israel.
И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името на умрелия му от Израиля.
7 But if the man does not want to marry his brother’s widow, she is to go to the elders at the city gate and say, “My husband’s brother refuses to preserve his brother’s name in Israel. He is not willing to perform the duty of a brother-in-law for me.”
Но ако човекът не желае да вземе жената на брат си, тогава братовата му жена да отиде на градските порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказа да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер.
8 Then the elders of his city shall summon him and speak with him. If he persists and says, “I do not want to marry her,”
Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема,
9 his brother’s widow shall go up to him in the presence of the elders, remove his sandal, spit in his face, and declare, “This is what is done to the man who will not maintain his brother’s line.”
тогава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето ми, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си.
10 And his family name in Israel will be called “The House of the Unsandaled.”
И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия.
11 If two men are fighting, and the wife of one steps in to rescue her husband from the one striking him, and she reaches out her hand and grabs his genitals,
Ако се сбият човеци помежду си, и жената на единия, като пристъпи да освободи мъжа си от ръката на тогова, който го бие, простре ръката си та го хване за срамните му части,
12 you are to cut off her hand. You must show her no pity.
тогава да отсечеш ръката й; окото ти да я не пожали.
13 You shall not have two differing weights in your bag, one heavy and one light.
Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки.
14 You shall not have two differing measures in your house, one large and one small.
Да нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка.
15 You must maintain accurate and honest weights and measures, so that you may live long in the land that the LORD your God is giving you.
Вярна и права теглилка да имаш; вярна и права ефа да имаш; за да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.
16 For everyone who behaves dishonestly in regard to these things is detestable to the LORD your God.
Защото всички, които вършат това, всички, които вършат неправда, с мерзост на Господа твоя Бог.
17 Remember what the Amalekites did to you along your way from Egypt,
Помни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте из Египет,
18 how they met you on your journey when you were tired and weary, and they attacked all your stragglers; they had no fear of God.
как ти се противи по пътя и поради задните ти човеци, всичките останали надире от слабост, когато ти беше запретил и уморен; и той не се убои от Бога.
19 When the LORD your God gives you rest from the enemies around you in the land that He is giving you to possess as an inheritance, you are to blot out the memory of Amalek from under heaven. Do not forget!
Поради това, когато те успокои Господ твоят Бог от всичките неприятели около тебе в земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство да я притежаваш, заличи спомена да я притежаваш, заличи спомена на Амалика изпод небето; да не забравиш.