Acts 9
1 Meanwhile, Saul was still breathing out murderous threats against the disciples of the Lord. He approached the high priest
Савло сас холяко пэ Раестирэ сытярнэн и фартэ камэлас тэ умарэл лэн. Вов авиля кав баро рашай
2 and requested letters to the synagogues in Damascus, so that if he found any men or women belonging to the Way, he could bring them as prisoners to Jerusalem.
и мангля лэстар лила, пистросардэ кай синагоги Дамаскостирэ, соб, сар вов аракхэла варикас, ко приритярдёл Исусостирэс сытяримости, саво акхарэлпэ Дром, тунчи лэстэ сас зор тэ спхандэл лэн и тэ андярэл андо Иерусалимо.
3 As Saul drew near to Damascus on his journey, suddenly a light from heaven flashed around him.
Кала вов подладэлас кав Дамаско, лэсти, катар на ляпэ запхабиля андай всаворэ рига удуд пай болыбэн.
4 He fell to the ground and heard a voice say to him, “Saul, Saul, why do you persecute Me?”
Вов пэля пэ пхув и ашундя гласо: — Савло! Савло! Сости ту гонисарэс Ман?
5 “Who are You, Lord?” Saul asked. “I am Jesus, whom you are persecuting,” He replied.
— Ко Ту, Рай? — пушля Савло. — Мэ Исусо, Савэс ту гонисарэс.
6 “Now get up and go into the city, and you will be told what you must do.”
Вщи и жа андо форо. Котэ тути пхэнэна, со трэбуй тэ терэс.
7 The men traveling with Saul stood there speechless. They heard the voice but did not see anyone.
Мануша, савэ традэнас екхэтанэ лэ Савлоса, ашыле сар муторя: онэ ашундэ гласо, нэ никас на дикхле.
8 Saul got up from the ground, but when he opened his eyes he could not see a thing. So they led him by the hand into Damascus.
Савло вазгляпэ пай пхув, нэ кала вов отпхэрнадя якха, нисо на дикхэлас. Лэс линэ палай васт тай андярдэ андо Дамаско.
9 For three days he was without sight, and he did not eat or drink anything.
Трин дес вов сас коро и нисо на халас и на пэлас.
10 In Damascus there was a disciple named Ananias. The Lord spoke to him in a vision, “Ananias!” “Here I am, Lord,” he answered.
Андо Дамаско жувэлас сытярно, савэс акхарэнас Анания. Рай пхэндя лэсти андо дикхимос: — Анания! — Акэ мэ, Рай, — пхэндя кодва.
11 “Get up!” the Lord told him. “Go to the house of Judas on Straight Street and ask for a man from Tarsus named Saul, for he is praying.
Рай пхэндя лэсти: — Жа пэ гаса, сави акхарэлпэ «Ворта», андо чер Иудаско и пуш котэ Савлос, саво акхарэлпэ Тарсянино. Вов икхатар мангэлпэ Дэвлэс.
12 In a vision he has seen a man named Ananias come and place his hands on him to restore his sight.”
Вов дикхля андо дикхимос манушэс пав алав Анания, саво авиля и тховдя пэр лэстэ и васт, кай вов тэ дикхэл.
13 But Ananias answered, “Lord, many people have told me about this man and all the harm he has done to Your saints in Jerusalem.
Анания пхэндя: — Рай, мэ ашундэм бутэндар пала кадва мануш, сар вов тердя бут бида Тирэнди свэнтонэнди андо Иерусалимо.
14 And now he is here with authority from the chief priests to arrest all who call on Your name.”
И катэ лэстэ исин баримос барэ рашаендар, кай тэ спхандэл всаворэн, ко приакхарэл Тиро алав.
15 “Go!” said the Lord. “This man is My chosen instrument to carry My name before the Gentiles and their kings, and before the people of Israel.
Нэ Рай пхэндя лэсти: — Жа, колэстар со вов исин Мэрно мануш. Мэ вытидэм лэс, кай вов тэ андярэл Мэрно алав народонэнди, лэндирэ тхагарэнди и шавэнди Израилёстирэ.
16 I will show him how much he must suffer for My name.”
Мэ сикавава лэсти кода, скачи лэсти трэбуй авэла тэ пэрэжувэл грыжа пала Мэрно алав.
17 So Ananias went to the house, and when he arrived, he placed his hands on Saul. “Brother Saul,” he said, “the Lord Jesus, who appeared to you on the road as you were coming here, has sent me so that you may see again and be filled with the Holy Spirit.”
Анания жыля и авиля андо чер, тховдя по Савло и васт тай пхэндя: — Пхрал Савло, Рай Исусо, Саво авиля тутэ по тиро дром кардэ, бишалдя ман тутэ, кай ту упалэ тэ дикхэс и тэ авэс пхэрдярдо Свэнтонэ Духоса.
18 At that instant, something like scales fell from Saul’s eyes, and his sight was restored. He got up and was baptized,
Андэ кодья ж вряма сар чешуя спэля пай якха кав Савло, и вов ашыля тэ дикхэл. Савло вщиля и приля болдимос.
19 and after taking some food, he regained his strength. And he spent several days with the disciples in Damascus.
Тунчи вов халя, и лэстэ рисайля зор. И сас вов скачи деса лэ сытярнэнца андо Дамаско
20 Saul promptly began to proclaim Jesus in the synagogues, declaring, “He is the Son of God.”
и андэ кодья ж вряма ашыля тэ роспхэнэл андэ синагоги пала кода, со Исусо — Шаво Дэвлэско.
21 All who heard him were astounded and asked, “Isn’t this the man who wreaked havoc in Jerusalem on those who call on this name? And hasn’t he come here to take them as prisoners to the chief priests?”
Всаворэ, ко лэс ашунэлас, дивонаспэ и пхэнэнас: — Чи на вов гонисарэлас андо Иерусалимо колэн, ко акхарэл кадва алав? Чи на авиля вов кардэ, кай тэ спхандэл и тэ андярэл лэн кай барэ рашая?
22 But Saul was empowered all the more, and he confounded the Jews living in Damascus by proving that Jesus is the Christ.
Нэ Савло инке майбаря зораса роспхэнэлас и терэлас кадя, со иудеёря андо Дамаско на жанэнас, со тэ пхэнэн, кала вов допхэнэлас, со Иисусо исин Христосо.
23 After many days had passed, the Jews conspired to kill him,
Кала прожыле бут деса, иудеёря допхэндэпэ тэ умарэн лэ Савлос.
24 but Saul learned of their plot. Day and night they watched the city gates in order to kill him.
Нэ Савло ужангля, со онэ гындон тэ умарэн лэс. Кола, савэ камэнас тэ терэн када, рят и дес ажутярэнас пашай удара форостирэ.
25 One night, however, his disciples took him and lowered him in a basket through a window in the wall.
Нэ лэстирэ сытярнэ рятяса змукле лэс андэ бари траста дуряса пай форостири стинка.
26 When Saul arrived in Jerusalem, he tried to join the disciples, but they were all afraid of him, not believing that he was a disciple.
Савло авиля андо Иерусалимо и камэлас тэ авэл лэ сытярнэндэ, нэ всаворэ даранас лэстар и на патянас, со вов кадя ж сытярно.
27 Then Barnabas brought him to the apostles and described how Saul had seen the Lord, who spoke to him on the road to Damascus, and how Saul had spoken boldly in that city in the name of Jesus.
Нэ Варнава ля лэс и андя кай апостолоря и роспхэндя лэнди пала кода, сар Савло пав дром дикхля лэ Раес, и сар Вов дэлас дума лэса, сар андо Дамаско бидарако вов роспхэнэлас важ алав Исусоско.
28 So Saul stayed with them, moving about freely in Jerusalem and speaking boldly in the name of the Lord.
Савло терэлас лэнца екх рындо андо Иерусалимо и бидарако роспхэнэлас важ алав Раеско.
29 He talked and debated with the Grecian Jews, but they tried to kill him.
Вов дэлас дума и спорисавэлас лэ элинистонэнца, ай кола камле тэ умарэн лэс.
30 When the brothers learned of this, they took him down to Caesarea and sent him off to Tarsus.
Кала пхрала ужангле пала када, онэ одандярдэ Савлос андэ Кесария, ай котар бишалдэ андо Тарсо.
31 Then the church throughout Judea, Galilee, and Samaria experienced a time of peace. It grew in strength and numbers, living in the fear of the Lord and the encouragement of the Holy Spirit.
Андэ кодья вряма кхандири пай всавори Иудея, Галилея и Самария сас андо миро, састярэлас тай барёлас, пхирэлас андо дар англав Рай, и Свэнто Духо подритярэлас ла.
32 As Peter traveled throughout the area, he went to visit the saints in Lydda.
Пэтро обжалас всаворэн, и закамля тэ авэл кай свэнти мануша, савэ жувэнас андэ Лида.
33 There he found a man named Aeneas, who had been paralyzed and bedridden for eight years.
Котэ сас екх мануш, савэс акхарэнас Энэё, вов сас насвало пэрнэнца и на вщелас пав пато охто бэрша.
34 “Aeneas,” Peter said to him, “Jesus Christ heals you! Get up and put away your mat.” Immediately Aeneas got up,
Пэтро пхэндя лэсти: — Энэё! Исусо Христосо састярэл тут. Вщи и стидэ пэско пато. Андэ кодья ж вряма Энэё вщиля.
35 and all who lived in Lydda and Sharon saw him and turned to the Lord.
Кала всаворэ, ко жувэлас андэ Лида и Шароно дикхле лэс састярдэса, онэ обрисайле кав Рай.
36 In Joppa there was a disciple named Tabitha (which is translated as Dorcas), who was always occupied with works of kindness and charity.
Андэ Яфа сас екх сытярни, савя акхарэнас Тавита, со пэрэандярэлпэ, сар «серна». Вой терэлас бут лашымос и поможысарэлас чёрорэнди.
37 At that time, however, she became sick and died, and her body was washed and placed in an upper room.
И акэ, андэ кадья вряма вой занасвайля и муля. Ла обхаладэ и тховдэ упрэ андо чер.
38 Since Lydda was near Joppa, the disciples heard that Peter was there and sent two men to urge him, “Come to us without delay.”
Ай сар и Лида сас найдур лэ Яфатар, сытярнэ бишалдэ котэ дуен манушэн, бо ашундэ, со Пэтро котэ. Онэ мангле лэс: — Ав сыго амэндэ!
39 So Peter got up and went with them. On his arrival, they took him to the upper room. All the widows stood around him, weeping and showing him the tunics and other clothing that Dorcas had made while she was still with them.
Пэтро жыля лэнца и кала авиля, лэс проандярдэ упрэ андо чер. Паша лэстэ стидэпэ всаворэ пхивля. Онэ ровэнас и сикавэнас лэсти и йида, сави сувэлас Серна, кала сас жунди.
40 Then Peter sent them all out of the room. He knelt down and prayed, and turning toward her body, he said, “Tabitha, get up!” She opened her eyes, and seeing Peter, she sat up.
Пэтро выбишалдя всаворэн котар, тэрдиля пэ чянга и мангляпэ Дэвлэс. Тунчи обрисайля кав трупо и пхэндя: — Тавита, вщи! Вой отпхэрнадя и якха, удикхля Пэтрос и бэшля.
41 Peter took her by the hand and helped her up. Then he called the saints and widows and presented her to them alive.
Вов ля ла палав васт и поможысардя тэ вщел. Тунчи вов акхардя свэнтонэн манушэн и пхивлян и отдя ла Тавита жундяса.
42 This became known all over Joppa, and many people believed in the Lord.
Пала када ашыля ашундо пай всавори Яфа, и бут мануша патяйле андо Рай.
43 And Peter stayed for several days in Joppa with a tanner named Simon.
Пэтро сас андэ Яфа инке бут деса и жувэлас кай Симоно морцэндиро.
