Acts 28
1 Once we were safely ashore, we learned that the island was called Malta.
И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.
2 The islanders showed us extraordinary kindness. They kindled a fire and welcomed all of us because it was raining and cold.
А туземците ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено накладоха огън.
3 Paul gathered a bundle of sticks, and as he laid them on the fire, a viper, driven out by the heat, fastened itself to his hand.
И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.
4 When the islanders saw the creature hanging from his hand, they said to one another, “Surely this man is a murderer. Although he was saved from the sea, Justice has not allowed him to live.”
А туземците, като видяха змията, как висеше от ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.
5 But Paul shook the creature off into the fire and suffered no ill effects.
Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.
6 The islanders were expecting him to swell up or suddenly drop dead. But after waiting a long time and seeing nothing unusual happen to him, they changed their minds and said he was a god.
А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.
7 Nearby stood an estate belonging to Publius, the chief official of the island. He welcomed us and entertained us hospitably for three days.
А около това място се намираха именията на първенеца в острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
8 The father of Publius was sick in bed, suffering from fever and dysentery. Paul went in to see him, and after praying and placing his hands on him, he healed the man.
И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
9 After this had happened, the rest of the sick on the island came and were cured as well.
Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха;
10 The islanders honored us in many ways and supplied our needs when we were ready to sail.
които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.
11 After three months we set sail in an Alexandrian ship that had wintered in the island. It had the Twin Brothers as a figurehead.
И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.
12 Putting in at Syracuse, we stayed there three days.
И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.
13 From there we weighed anchor and came to Rhegium. After one day, a south wind came up, and on the second day we arrived at Puteoli.
И оттам, като лъкатушехме, стигнахме до Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,
14 There we found some brothers who invited us to spend the week with them. And so we came to Rome.
гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим.
15 The brothers there had heard about us and traveled as far as the Forum of Appius and the Three Taverns to meet us. When Paul saw them, he was encouraged and gave thanks to God.
отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.
16 When we arrived in Rome, Paul was permitted to stay by himself, with a soldier to guard him.
А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запряните на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.
17 After three days, he called together the leaders of the Jews. When they had gathered, he said to them, “Brothers, although I have done nothing against our people or the customs of our fathers, I was taken prisoner in Jerusalem and handed over to the Romans.
И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Eрусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;
18 They examined me and wanted to release me, because there was no basis for a death sentence against me.
които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.
19 But when the Jews objected, I was compelled to appeal to Caesar, even though I have no charge to bring against my nation.
Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.
20 So for this reason I have called to see you and speak with you. It is because of the hope of Israel that I am bound with this chain.”
По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.
21 The leaders replied, “We have not received any letters about you from Judea, nor have any of the brothers from there reported or even mentioned anything bad about you.
А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.
22 But we consider your views worth hearing, because we know that people everywhere are speaking against this sect.”
Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.
23 So they set a day to meet with Paul, and many people came to the place he was staying. He expounded to them from morning to evening, testifying about the kingdom of God and persuading them about Jesus from the Law of Moses and the Prophets.
И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.
24 Some of them were convinced by what he said, but others refused to believe.
И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.
25 They disagreed among themselves and began to leave after Paul had made this final statement: “The Holy Spirit was right when He spoke to your fathers through Isaiah the prophet:
И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:
26 ‘Go to this people and say, “You will be ever hearing but never understanding; you will be ever seeing but never perceiving.”
"Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.
27 For this people’s heart has grown callous; they hardly hear with their ears, and they have closed their eyes. Otherwise they might see with their eyes, hear with their ears, understand with their hearts, and turn, and I would heal them.’
Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля"
28 Be advised, therefore, that God’s salvation has been sent to the Gentiles, and they will listen!”
Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.
И като рече това; юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си
30 Paul stayed there two full years in his own rented house, welcoming all who came to visit him.
А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,
31 Boldly and freely he proclaimed the kingdom of God and taught about the Lord Jesus Christ.
като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява никой.
