2 Corinthians 3
1 Are we beginning to commend ourselves again? Or do we need, like some people, letters of recommendation to you or from you?
Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 You yourselves are our letter, inscribed on our hearts, known and read by everyone.
Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
3 It is clear that you are a letter from Christ, the result of our ministry, written not with ink but with the Spirit of the living God, not on tablets of stone but on tablets of human hearts.
и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът
4 Such confidence before God is ours through Christ.
Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5 Not that we are competent in ourselves to claim that anything comes from us, but our competence comes from God.
Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6 And He has qualified us as ministers of a new covenant, not of the letter but of the Spirit; for the letter kills, but the Spirit gives life.
Който ни направи способни като служители на един нов завет,
7 Now if the ministry of death, which was engraved in letters on stone, came with such glory that the Israelites could not gaze at the face of Moses because of its fleeting glory,
Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8 will not the ministry of the Spirit be even more glorious?
как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
9 For if the ministry of condemnation was glorious, how much more glorious is the ministry of righteousness!
Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
10 Indeed, what was once glorious has no glory now in comparison to the glory that surpasses it.
(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
11 For if what was fading away came with glory, how much greater is the glory of that which endures!
Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
12 Therefore, since we have such a hope, we are very bold.
И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
13 We are not like Moses, who would put a veil over his face to keep the Israelites from gazing at the end of what was fading away.
и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
14 But their minds were closed. For to this day the same veil remains at the reading of the old covenant. It has not been lifted, because only in Christ can it be removed.
Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.
15 And even to this day when Moses is read, a veil covers their hearts.
А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърдцето им,
16 But whenever anyone turns to the Lord, the veil is taken away.
но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
17 Now the Lord is the Spirit, and where the Spirit of the Lord is, there is freedom.
А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода.
18 And we, who with unveiled faces all reflect the glory of the Lord, are being transformed into His image with intensifying glory, which comes from the Lord, who is the Spirit.
А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
