2 Corinthians 2
1 So I made up my mind not to make another painful visit to you.
Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.
2 For if I grieve you, who is left to cheer me but those whom I have grieved?
Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?
3 I wrote as I did so that on my arrival I would not be saddened by those who ought to make me rejoice. I had confidence in all of you, that you would share my joy.
И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.
4 For through many tears I wrote you out of great distress and anguish of heart, not to grieve you but to let you know how much I love you.
Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
5 Now if anyone has caused grief, he has not grieved me but all of you—to some degree, not to overstate it.
Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).
6 The punishment imposed on him by the majority is sufficient for him.
За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;
7 So instead, you ought to forgive and comfort him, so that he will not be overwhelmed by excessive sorrow.
така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
8 Therefore I urge you to reaffirm your love for him.
Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.
9 My purpose in writing you was to see if you would stand the test and be obedient in everything.
Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.
10 If you forgive anyone, I also forgive him. And if I have forgiven anything, I have forgiven it in the presence of Christ for your sake,
А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
11 in order that Satan should not outwit us. For we are not unaware of his schemes.
да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
12 Now when I went to Troas to preach the gospel of Christ and a door stood open for me in the Lord,
А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,
13 I had no peace in my spirit, because I did not find my brother Titus there. So I said goodbye to them and went on to Macedonia.
духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.
14 But thanks be to God, who always leads us triumphantly as captives in Christ and through us spreads everywhere the fragrance of the knowledge of Him.
Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.
15 For we are to God the sweet aroma of Christ among those who are being saved and those who are perishing.
Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
16 To the one, we are an odor of death and demise; to the other, a fragrance that brings life. And who is qualified for such a task?
На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?
17 For we are not like so many others, who peddle the word of God for profit. On the contrary, in Christ we speak before God with sincerity, as men sent from God.
Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.
