Song of Solomon 2
1 I am a rose of Sharon, A lily of the valleys.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 As a lily among thorns, So is my love among the daughters.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 As the apple-tree among the trees of the wood, So is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, And his fruit was sweet to my taste.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 He brought me to the banqueting-house, And his banner over me was love.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Stay ye me with raisins, refresh me with apples; For I am sick from love.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 His left hand [is] under my head, And his right hand doth embrace me.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 I adjure you, O daughters of Jerusalem, By the roes, or by the hinds of the field, That ye stir not up, nor awake [my] love, Until he please.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 The voice of my beloved! behold, he cometh, Leaping upon the mountains, Skipping upon the hills.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 My beloved is like a roe or a young hart: Behold, he standeth behind our wall; He looketh in at the windows; He glanceth through the lattice.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 My beloved spake, and said unto me, Rise up, my love, my fair one, and come away.
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 For, lo, the winter is past; The rain is over and gone;
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 The flowers appear on the earth; The time of the singing [of birds] is come, And the voice of the turtle-dove is heard in our land;
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 The fig-tree ripeneth her green figs, And the vines are in blossom; They give forth their fragrance. Arise, my love, my fair one, and come away.
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 O my dove, that art in the clefts of the rock, In the covert of the steep place, Let me see thy countenance, Let me hear thy voice; For sweet is thy voice, and thy countenance is comely.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Take us the foxes, the little foxes, That spoil the vineyards; For our vineyards are in blossom.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 My beloved is mine, and I am his: He feedeth [his flock] among the lilies.
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Until the day be cool, and the shadows flee away, Turn, my beloved, and be thou like a roe or a young hart Upon the mountains of Bether.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
