Psalms 142

1 Maschil of David, when he was in the cave; a Prayer. I cry with my voice unto Jehovah; With my voice unto Jehovah do I make supplication.

Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

2 I pour out my complaint before him; I show before him my trouble.

Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

3 When my spirit was overwhelmed within me, Thou knewest my path. In the way wherein I walk Have they hidden a snare for me.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

4 Look on [my] right hand, and see; For there is no man that knoweth me: Refuge hath failed me; No man careth for my soul.

Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 I cried unto thee, O Jehovah; I said, Thou art my refuge, My portion in the land of the living.

Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

6 Attend unto my cry; For I am brought very low: Deliver me from my persecutors; For they are stronger than I.

Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

7 Bring my soul out of prison, That I may give thanks unto thy name: The righteous shall compass me about; For thou wilt deal bountifully with me.

Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.