Proverbs 27
1 Boast not thyself of to-morrow; For thou knowest not what a day may bring forth.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Let another man praise thee, and not thine own mouth; A stranger, and not thine own lips.
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 A stone is heavy, and the sand weighty; But a fool’s vexation is heavier than they both.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Wrath is cruel, and anger is overwhelming; But who is able to stand before jealousy?
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Better is open rebuke Than love that is hidden.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Faithful are the wounds of a friend; But the kisses of an enemy are profuse.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 The full soul loatheth a honeycomb; But to the hungry soul every bitter thing is sweet.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 As a bird that wandereth from her nest, So is a man that wandereth from his place.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Oil and perfume rejoice the heart; So doth the sweetness of a man’s friend [that cometh] of hearty counsel.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Thine own friend, and thy father’s friend, forsake not; And go not to thy brother’s house in the day of thy calamity: Better is a neighbor that is near than a brother far off.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 My son, be wise, and make my heart glad, That I may answer him that reproacheth me.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 A prudent man seeth the evil, [and] hideth himself; [But] the simple pass on, [and] suffer for it.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Take his garment that is surety for a stranger; And hold him in pledge [that is surety] for a foreign woman.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 He that blesseth his friend with a loud voice, rising early in the morning, It shall be counted a curse to him.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 A continual dropping in a very rainy day And a contentious woman are alike:
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 He that would restrain her restraineth the wind; And his right hand encountereth oil.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Iron sharpeneth iron; So a man sharpeneth the countenance of his friend.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Whoso keepeth the fig-tree shall eat the fruit thereof; And he that regardeth his master shall be honored.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 As in water face [answereth] to face, So the heart of man to man.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 The refining pot is for silver, and the furnace for gold; And a man is [tried] by his praise.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Though thou shouldest bray a fool in a mortar with a pestle along with bruised grain, Yet will not his foolishness depart from him.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Be thou diligent to know the state of thy flocks, [And] look well to thy herds:
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 For riches are not for ever; And doth the crown endure unto all generations?
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 The hay is carried, and the tender grass showeth itself, And the herbs of the mountains are gathered in.
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 The lambs are for thy clothing, And the goats are the price of the field;
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 And [there will be] goats’ milk enough for thy food, for the food of thy household, And maintenance for thy maidens.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
