< Numbers 12 >
1 And Miriam and Aaron spake against Moses because of the Cushite woman whom he had married; for he had married a Cushite woman.
В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:
2 And they said, Hath Jehovah indeed spoken only with Moses? hath he not spoken also with us? And Jehovah heard it.
Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.
3 Now the man Moses was very meek, above all the men that were upon the face of the earth.
А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.
4 And Jehovah spake suddenly unto Moses, and unto Aaron, and unto Miriam, Come out ye three unto the tent of meeting. And they three came out.
И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.
5 And Jehovah came down in a pillar of cloud, and stood at the door of the Tent, and called Aaron and Miriam; and they both came forth.
Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.
6 And he said, Hear now my words: if there be a prophet among you, I Jehovah will make myself known unto him in a vision, I will speak with him in a dream.
И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.
7 My servant Moses is not so; he is faithful in all my house:
Но слугата Ми Моисей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом;
8 with him will I speak mouth to mouth, even manifestly, and not in dark speeches; and the form of Jehovah shall he behold: wherefore then were ye not afraid to speak against my servant, against Moses?
с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?
9 And the anger of Jehovah was kindled against them; and he departed.
И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.
10 And the cloud removed from over the Tent; and, behold, Miriam was leprous, as [white as] snow: and Aaron looked upon Miriam, and, behold, she was leprous.
И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.
11 And Aaron said unto Moses, Oh, my lord, lay not, I pray thee, sin upon us, for that we have done foolishly, and for that we have sinned.
Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.
12 Let her not, I pray, be as one dead, of whom the flesh is half consumed when he cometh out of his mother’s womb.
Да не бъде тя като мъртво дете, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.
13 And Moses cried unto Jehovah, saying, Heal her, O God, I beseech thee.
И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.
14 And Jehovah said unto Moses, If her father had but spit in her face, should she not be ashamed seven days? let her be shut up without the camp seven days, and after that she shall be brought in again.
А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.
15 And Miriam was shut up without the camp seven days: and the people journeyed not till Miriam was brought in again.
И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.
16 And afterward the people journeyed from Hazeroth, and encamped in the wilderness of Paran.
Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан в Фаранската пустиня.