Lamentations 3
1 I am the man that hath seen affliction by the rod of his wrath.
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 He hath led me and caused me to walk in darkness, and not in light.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Surely against me he turneth his hand again and again all the day.
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 My flesh and my skin hath he made old; he hath broken my bones.
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 He hath builded against me, and compassed me with gall and travail.
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 He hath made me to dwell in dark places, as those that have been long dead.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 He hath walled me about, that I cannot go forth; he hath made my chain heavy.
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Yea, when I cry, and call for help, he shutteth out my prayer.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 He hath walled up my ways with hewn stone; he hath made my paths crooked.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 He is unto me as a bear lying in wait, as a lion in secret places.
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 He hath turned aside my ways, and pulled me in pieces; he hath made me desolate.
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 He hath bent his bow, and set me as a mark for the arrow.
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 He hath caused the shafts of his quiver to enter into my reins.
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 I am become a derision to all my people, and their song all the day.
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 He hath filled me with bitterness, he hath sated me with wormwood.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 He hath also broken my teeth with gravel stones; he hath covered me with ashes.
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 And thou hast removed my soul far off from peace; I forgat prosperity.
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 And I said, My strength is perished, and mine expectation from Jehovah.
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Remember mine affliction and my misery, the wormwood and the gall.
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 My soul hath them still in remembrance, and is bowed down within me.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 This I recall to my mind; therefore have I hope.
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 [It is of] Jehovah’s lovingkindnesses that we are not consumed, because his compassions fail not.
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 They are new every morning; great is thy faithfulness.
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Jehovah is my portion, saith my soul; therefore will I hope in him.
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 Jehovah is good unto them that wait for him, to the soul that seeketh him.
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 It is good that a man should hope and quietly wait for the salvation of Jehovah.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 It is good for a man that he bear the yoke in his youth.
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Let him sit alone and keep silence, because he hath laid it upon him.
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Let him put his mouth in the dust, if so be there may be hope.
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Let him give his cheek to him that smiteth him; let him be filled full with reproach.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 For the Lord will not cast off for ever.
Защото Господ не отхвърля до века.
32 For though he cause grief, yet will he have compassion according to the multitude of his lovingkindnesses.
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 For he doth not afflict willingly, nor grieve the children of men.
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 To crush under foot all the prisoners of the earth,
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 To turn aside the right of a man before the face of the Most High,
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 To subvert a man in his cause, the Lord approveth not.
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Who is he that saith, and it cometh to pass, when the Lord commandeth it not?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Out of the mouth of the Most High cometh there not evil and good?
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Wherefore doth a living man complain, a man for the punishment of his sins?
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Let us search and try our ways, and turn again to Jehovah.
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Let us lift up our heart with our hands unto God in the heavens.
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 We have transgressed and have rebelled; thou hast not pardoned.
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Thou hast covered with anger and pursued us; thou hast slain, thou hast not pitied.
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Thou hast covered thyself with a cloud, so that no prayer can pass through.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Thou hast made us an offscouring and refuse in the midst of the peoples.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 All our enemies have opened their mouth wide against us.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Fear and the pit are come upon us, devastation and destruction.
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Mine eye runneth down with streams of water, for the destruction of the daughter of my people.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 Mine eye poureth down, and ceaseth not, without any intermission,
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 Till Jehovah look down, and behold from heaven.
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Mine eye affecteth my soul, because of all the daughters of my city.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 They have chased me sore like a bird, they that are mine enemies without cause.
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 They have cut off my life in the dungeon, and have cast a stone upon me.
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Waters flowed over my head; I said, I am cut off.
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 I called upon thy name, O Jehovah, out of the lowest dungeon.
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Thou heardest my voice; hide not thine ear at my breathing, at my cry.
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Thou drewest near in the day that I called upon thee; thou saidst, Fear not.
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 O Lord, thou hast pleaded the causes of my soul; thou hast redeemed my life.
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 O Jehovah, thou hast seen my wrong; judge thou my cause.
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Thou hast seen all their vengeance and all their devices against me.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Thou hast heard their reproach, O Jehovah, and all their devices against me,
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 The lips of those that rose up against me, and their device against me all the day.
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Behold thou their sitting down, and their rising up; I am their song.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 Thou wilt render unto them a recompense, O Jehovah, according to the work of their hands.
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Thou wilt give them hardness of heart, thy curse unto them.
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Thou wilt pursue them in anger, and destroy them from under the heavens of Jehovah.
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
