Job 6
1 Then Job answered and said,
А Иов в отговор рече:
2 Oh that my vexation were but weighed, And all my calamity laid in the balances!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 For now it would be heavier than the sand of the seas: Therefore have my words been rash.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 For the arrows of the Almighty are within me, The poison whereof my spirit drinketh up: The terrors of God do set themselves in array against me.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Doth the wild ass bray when he hath grass? Or loweth the ox over his fodder?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Can that which hath no savor be eaten without salt? Or is there any taste in the white of an egg?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 My soul refuseth to touch [them]; They are as loathsome food to me.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Oh that I might have my request; And that God would grant [me] the thing that I long for!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 Even that it would please God to crush me; That he would let loose his hand, and cut me off!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 And be it still my consolation, Yea, let me exult in pain that spareth not, That I have not denied the words of the Holy One.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 What is my strength, that I should wait? And what is mine end, that I should be patient?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Is my strength the strength of stones? Or is my flesh of brass?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Is it not that I have no help in me, And that wisdom is driven quite from me?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 To him that is ready to faint kindness [should be showed] from his friend; Even to him that forsaketh the fear of the Almighty.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 My brethren have dealt deceitfully as a brook, As the channel of brooks that pass away;
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Which are black by reason of the ice, [And] wherein the snow hideth itself:
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 What time they wax warm, they vanish; When it is hot, they are consumed out of their place.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 The caravans [that travel] by the way of them turn aside; They go up into the waste, and perish.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 The caravans of Tema looked, The companies of Sheba waited for them.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 They were put to shame because they had hoped; They came thither, and were confounded.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 For now ye are nothing; Ye see a terror, and are afraid.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Did I say, Give unto me? Or, Offer a present for me of your substance?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Or, Deliver me from the adversary’s hand? Or, Redeem me from the hand of the oppressors?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Teach me, and I will hold my peace; And cause me to understand wherein I have erred.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 How forcible are words of uprightness! But your reproof, what doth it reprove?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Do ye think to reprove words, Seeing that the speeches of one that is desperate are as wind?
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Yea, ye would cast [lots] upon the fatherless, And make merchandise of your friend.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Now therefore be pleased to look upon me; For surely I shall not lie to your face.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Return, I pray you, let there be no injustice; Yea, return again, my cause is righteous.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Is there injustice on my tongue? Cannot my taste discern mischievous things?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
