Job 29
1 And Job again took up his parable, and said,
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 Oh that I were as in the months of old, As in the days when God watched over me;
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 When his lamp shined upon my head, And by his light I walked through darkness;
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 As I was in the ripeness of my days, When the friendship of God was upon my tent;
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 When the Almighty was yet with me, And my children were about me;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 When my steps were washed with butter, And the rock poured me out streams of oil!
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 When I went forth to the gate unto the city, When I prepared my seat in the street,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 The young men saw me and hid themselves, And the aged rose up and stood;
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 The princes refrained from talking, And laid their hand on their mouth;
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 The voice of the nobles was hushed, And their tongue cleaved to the roof of their mouth.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 For when the ear heard [me], then it blessed me; And when the eye saw [me], it gave witness unto me:
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Because I delivered the poor that cried, The fatherless also, that had none to help him.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 The blessing of him that was ready to perish came upon me; And I caused the widow’s heart to sing for joy.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 I put on righteousness, and it clothed me: My justice was as a robe and a diadem.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 I was eyes to the blind, And feet was I to the lame.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 I was a father to the needy: And the cause of him that I knew not I searched out.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 And I brake the jaws of the unrighteous, And plucked the prey out of his teeth.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Then I said, I shall die in my nest, And I shall multiply my days as the sand:
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 My root is spread out to the waters, And the dew lieth all night upon my branch:
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 My glory is fresh in me, And my bow is renewed in my hand.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Unto me men gave ear, and waited, And kept silence for my counsel.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 After my words they spake not again; And my speech distilled upon them.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 And they waited for me as for the rain; And they opened their mouth wide [as] for the latter rain.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 I smiled on them, when they had no confidence; And the light of my countenance they cast not down.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 I chose out their way, and sat [as] chief, And dwelt as a king in the army, As one that comforteth the mourners.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
