Song of Solomon 2
1 I am a rose of Sharon, a lily of the valleys.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 As a lily among thorns, so is my love among the daughters.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 As the apple tree among the trees of the wood, so is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, his fruit was sweet to my taste.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 He brought me to the banquet hall. His banner over me is love.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Strengthen me with raisins, refresh me with apples; for I am faint with love.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 His left hand is under my head. His right hand embraces me.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 I adjure you, daughters of Jerusalem, by the roes, or by the hinds of the field, that you not stir up, nor awaken love, until it so desires.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 The voice of my beloved! Behold, he comes, leaping on the mountains, skipping on the hills.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 My beloved is like a roe or a young deer. Behold, he stands behind our wall! He looks in at the windows. He glances through the lattice.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 My beloved spoke, and said to me, “Rise up, my love, my beautiful one, and come away.
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 For behold, the winter is past. The rain is over and gone.
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 The flowers appear on the earth. The time of the singing has come, and the voice of the turtledove is heard in our land.
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 The fig tree ripens her green figs. The vines are in blossom. They give out their fragrance. Arise, my love, my beautiful one, and come away.”
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 My dove in the clefts of the rock, in the hiding places of the mountainside, let me see your face. Let me hear your voice; for your voice is sweet and your face is lovely.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Catch for us the foxes, the little foxes that plunder the vineyards; for our vineyards are in blossom.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 My beloved is mine, and I am his. He browses among the lilies.
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Until the day is cool, and the shadows flee away, turn, my beloved, and be like a roe or a young deer on the mountains of Bether.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
