John 20
1 Now on the first day of the week, Mary Magdalene went early, while it was still dark, to the tomb, and saw that the stone had been taken away from the tomb.
В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2 Therefore she ran and came to Simon Peter and to the other disciple whom Jesus loved, and said to them, “They have taken away the Lord out of the tomb, and we do not know where they have laid him!”
Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.
3 Therefore Peter and the other disciple went out, and they went toward the tomb.
И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;
4 They both ran together. The other disciple outran Peter and came to the tomb first.
И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.
5 Stooping and looking in, he saw the linen cloths lying there; yet he did not enter in.
И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
6 Then Simon Peter came, following him, and entered into the tomb. He saw the linen cloths lying,
След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,
7 and the cloth that had been on his head, not lying with the linen cloths, but rolled up in a place by itself.
и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
8 So then the other disciple who came first to the tomb also entered in, and he saw and believed.
Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.
9 For as yet they did not know the Scripture, that he must rise from the dead.
Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10 So the disciples went away again to their own homes.
И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.
11 But Mary was standing outside at the tomb weeping. So as she wept, she stooped and looked into the tomb,
А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,
12 and she saw two angels in white sitting, one at the head and one at the feet, where the body of Jesus had lain.
и вижда два ангела в бели дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
13 They asked her, “Woman, why are you weeping?” She said to them, “Because they have taken away my Lord, and I do not know where they have laid him.”
И те - казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.
14 When she had said this, she turned around and saw Jesus standing, and did not know that it was Jesus.
Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
15 Jesus said to her, “Woman, why are you weeping? Who are you looking for?” She, supposing him to be the gardener, said to him, “Sir, if you have carried him away, tell me where you have laid him, and I will take him away.”
Казва - Исус: Жено защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.
16 Jesus said to her, “Mary.” She turned and said to him, “Rabboni!” which is to say, “Teacher!”
Казва - Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
17 Jesus said to her, “Do not hold me, for I have not yet ascended to my Father; but go to my brothers and tell them, ‘I am ascending to my Father and your Father, to my God and your God.’”
Казва - Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
18 Mary Magdalene came and told the disciples that she had seen the Lord, and that he had said these things to her.
Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той - казал това.
19 When therefore it was evening on that day, the first day of the week, and when the doors were locked where the disciples were assembled, for fear of the Jews, Jesus came and stood in the middle and said to them, “Peace be to you.”
А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
20 When he had said this, he showed them his hands and his side. The disciples therefore were glad when they saw the Lord.
И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.
21 Jesus therefore said to them again, “Peace be to you. As the Father has sent me, even so I send you.”
И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
22 When he had said this, he breathed on them, and said to them, “Receive the Holy Spirit!
И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
23 If you forgive anyone’s sins, they have been forgiven them. If you retain anyone’s sins, they have been retained.”
На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.
24 But Thomas, one of the twelve, called Didymus, was not with them when Jesus came.
А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
25 The other disciples therefore said to him, “We have seen the Lord!” But he said to them, “Unless I see in his hands the print of the nails, put my finger into the print of the nails, and put my hand into his side, I will not believe.”
Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 After eight days, again his disciples were inside and Thomas was with them. Jesus came, the doors being locked, and stood in the middle, and said, “Peace be to you.”
И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. А Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!
27 Then he said to Thomas, “Reach here your finger, and see my hands. Reach here your hand, and put it into my side. Do not be unbelieving, but believing.”
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28 Thomas answered him, “My Lord and my God!”
Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
29 Jesus said to him, “Because you have seen me, you have believed. Blessed are those who have not seen and have believed.”
Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.
30 Therefore Jesus did many other signs in the presence of his disciples, which are not written in this book;
А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.
31 but these are written that you may believe that Jesus is the Christ, the Son of God, and that believing you may have life in his name.
А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.
