Job 39
1 “Do you know the time when the mountain goats give birth? Do you watch when the doe bears fawns?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Can you count the months that they fulfill? Or do you know the time when they give birth?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 They bow themselves. They bear their young. They end their labor pains.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Their young ones become strong. They grow up in the open field. They go out, and do not return again.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 “Who has set the wild donkey free? Or who has loosened the bonds of the swift donkey,
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 whose home I have made the wilderness, and the salt land his dwelling place?
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 He scorns the tumult of the city, neither does he hear the shouting of the driver.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 The range of the mountains is his pasture. He searches after every green thing.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 “Will the wild ox be content to serve you? Or will he stay by your feeding trough?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Can you hold the wild ox in the furrow with his harness? Or will he till the valleys after you?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Will you trust him, because his strength is great? Or will you leave to him your labor?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Will you confide in him, that he will bring home your seed, and gather the grain of your threshing floor?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 “The wings of the ostrich wave proudly, but are they the feathers and plumage of love?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 For she leaves her eggs on the earth, warms them in the dust,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 and forgets that the foot may crush them, or that the wild animal may trample them.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 She deals harshly with her young ones, as if they were not hers. Though her labor is in vain, she is without fear,
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 because God has deprived her of wisdom, neither has he imparted to her understanding.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 When she lifts up herself on high, she scorns the horse and his rider.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 “Have you given the horse might? Have you clothed his neck with a quivering mane?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Have you made him to leap as a locust? The glory of his snorting is awesome.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 He paws in the valley, and rejoices in his strength. He goes out to meet the armed men.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 He mocks at fear, and is not dismayed, neither does he turn back from the sword.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 The quiver rattles against him, the flashing spear and the javelin.
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 He eats up the ground with fierceness and rage, neither does he stand still at the sound of the trumpet.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 As often as the trumpet sounds he snorts, ‘Aha!’ He smells the battle afar off, the thunder of the captains, and the shouting.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 “Is it by your wisdom that the hawk soars, and stretches her wings toward the south?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Is it at your command that the eagle mounts up, and makes his nest on high?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 On the cliff he dwells and makes his home, on the point of the cliff and the stronghold.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 From there he spies out the prey. His eyes see it afar off.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 His young ones also suck up blood. Where the slain are, there he is.”
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
