Isaiah 63
1 Who is this who comes from Edom, with dyed garments from Bozrah? Who is this who is glorious in his clothing, marching in the greatness of his strength? “It is I who speak in righteousness, mighty to save.”
Кой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говори с правда, Мощен да спасявам.
2 Why is your clothing red, and your garments like him who treads in the wine vat?
Защо е червено облеклото Ти. И дрехите Ти подобни на ония на човек, който тъпче в лин?
3 “I have trodden the wine press alone. Of the peoples, no one was with me. Yes, I trod them in my anger and trampled them in my wrath. Their lifeblood is sprinkled on my garments, and I have stained all my clothing.
Аз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта ми попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло.
4 For the day of vengeance was in my heart, and the year of my redeemed has come.
Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.
5 I looked, and there was no one to help; and I wondered that there was no one to uphold. Therefore my own arm brought salvation to me. My own wrath upheld me.
Аз разгледах, но нямаше кой да подкрепя; И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.
6 I trod down the peoples in my anger and made them drunk in my wrath. I poured their lifeblood out on the earth.”
Аз стъпках племената в гнева Си, Опитах ги с яростта Си, И излях кръвта им на земята.
7 I will tell of the loving kindnesses of the LORD and the praises of the LORD, according to all that the LORD has given to us, and the great goodness toward the house of Israel, which he has given to them according to his mercies, and according to the multitude of his loving kindnesses.
Ще спомена милосърдията Господни, Причините за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростта Си, И според премногото Си милости.
8 For he said, “Surely, they are my people, children who will not deal falsely;” so he became their Savior.
Защото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.
9 In all their affliction he was afflicted, and the angel of his presence saved them. In his love and in his pity he redeemed them. He bore them, and carried them all the days of old.
Във всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, Дигна ги и носи ги през всичките древни дни.
10 But they rebelled and grieved his Holy Spirit. Therefore he turned and became their enemy, and he himself fought against them.
Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна та им стана неприятел, И сам воюва против тях.
11 Then he remembered the days of old, Moses and his people, saying, “Where is he who brought them up out of the sea with the shepherds of his flock? Where is he who put his Holy Spirit among them?”
Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, и казваха: Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях?
12 Who caused his glorious arm to be at Moses’ right hand? Who divided the waters before them, to make himself an everlasting name?
Който направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име?
13 Who led them through the depths, like a horse in the wilderness, so that they did not stumble?
Който ги води през бездната, Както кон през пасбище, без да се препънат?
14 As the livestock that go down into the valley, the LORD’s Spirit caused them to rest. So you led your people to make yourself a glorious name.
Духът Господен ги успокои Като добитък, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.
15 Look down from heaven, and see from the habitation of your holiness and of your glory. Where are your zeal and your mighty acts? The yearning of your heart and your compassion is restrained toward me.
Погледни от небесата И виж от светото Си славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.
16 For you are our Father, though Abraham does not know us, and Israel does not acknowledge us. You, LORD, are our Father. Our Redeemer from everlasting is your name.
Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.
17 O LORD, why do you make us wander from your ways, and harden our heart from your fear? Return for your servants’ sake, the tribes of your inheritance.
Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.
18 Your holy people possessed it but a little while. Our adversaries have trodden down your sanctuary.
Малко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.
19 We have become like those over whom you never ruled, like those who were not called by your name.
Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.
