Genesis 37
1 Jacob lived in the land of his father’s travels, in the land of Canaan.
А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
2 This is the history of the generations of Jacob. Joseph, being seventeen years old, was feeding the flock with his brothers. He was a boy with the sons of Bilhah and Zilpah, his father’s wives. Joseph brought an evil report of them to their father.
Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
3 Now Israel loved Joseph more than all his children, because he was the son of his old age, and he made him a tunic of many colors.
А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
4 His brothers saw that their father loved him more than all his brothers, and they hated him, and could not speak peaceably to him.
Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
5 Joseph dreamed a dream, and he told it to his brothers, and they hated him all the more.
А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
6 He said to them, “Please hear this dream which I have dreamed:
Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
7 for behold, we were binding sheaves in the field, and behold, my sheaf arose and also stood upright; and behold, your sheaves came around, and bowed down to my sheaf.”
Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 His brothers asked him, “Will you indeed reign over us? Will you indeed have dominion over us?” They hated him all the more for his dreams and for his words.
А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
9 He dreamed yet another dream, and told it to his brothers, and said, “Behold, I have dreamed yet another dream: and behold, the sun and the moon and eleven stars bowed down to me.”
А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 He told it to his father and to his brothers. His father rebuked him, and said to him, “What is this dream that you have dreamed? Will I and your mother and your brothers indeed come to bow ourselves down to the earth before you?”
Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11 His brothers envied him, but his father kept this saying in mind.
И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
12 His brothers went to feed their father’s flock in Shechem.
А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13 Israel said to Joseph, “Are not your brothers feeding the flock in Shechem? Come, and I will send you to them.” He said to him, “Here I am.”
Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
14 He said to him, “Go now, see whether it is well with your brothers, and well with the flock; and bring me word again.” So he sent him out of the valley of Hebron, and he came to Shechem.
И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
15 A certain man found him, and behold, he was wandering in the field. The man asked him, “What are you looking for?”
И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
16 He said, “I am looking for my brothers. Tell me, please, where they are feeding the flock.”
А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото.
17 The man said, “They have left here, for I heard them say, ‘Let’s go to Dothan.’” Joseph went after his brothers, and found them in Dothan.
И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
18 They saw him afar off, and before he came near to them, they conspired against him to kill him.
А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
19 They said to one another, “Behold, this dreamer comes.
Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
20 Come now therefore, and let’s kill him, and cast him into one of the pits, and we will say, ‘An evil animal has devoured him.’ We will see what will become of his dreams.”
Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
21 Reuben heard it, and delivered him out of their hand, and said, “Let’s not take his life.”
Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
22 Reuben said to them, “Shed no blood. Throw him into this pit that is in the wilderness, but lay no hand on him”—that he might deliver him out of their hand, to restore him to his father.
Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23 When Joseph came to his brothers, they stripped Joseph of his tunic, the tunic of many colors that was on him;
И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
24 and they took him, and threw him into the pit. The pit was empty. There was no water in it.
Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
25 They sat down to eat bread, and they lifted up their eyes and looked, and saw a caravan of Ishmaelites coming from Gilead, with their camels bearing spices and balm and myrrh, going to carry it down to Egypt.
После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26 Judah said to his brothers, “What profit is it if we kill our brother and conceal his blood?
Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
27 Come, and let’s sell him to the Ishmaelites, and not let our hand be on him; for he is our brother, our flesh.” His brothers listened to him.
Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28 Midianites who were merchants passed by, and they drew and lifted up Joseph out of the pit, and sold Joseph to the Ishmaelites for twenty pieces of silver. The merchants brought Joseph into Egypt.
И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
29 Reuben returned to the pit, and saw that Joseph was not in the pit; and he tore his clothes.
А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30 He returned to his brothers, and said, “The child is no more; and I, where will I go?”
И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
31 They took Joseph’s tunic, and killed a male goat, and dipped the tunic in the blood.
Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
32 They took the tunic of many colors, and they brought it to their father, and said, “We have found this. Examine it, now, and see if it is your son’s tunic or not.”
изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
33 He recognized it, and said, “It is my son’s tunic. An evil animal has devoured him. Joseph is without doubt torn in pieces.”
И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
34 Jacob tore his clothes, and put sackcloth on his waist, and mourned for his son many days.
И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
35 All his sons and all his daughters rose up to comfort him, but he refused to be comforted. He said, "For I will go down to Sheol (Sheol h7585) to my son, mourning." His father wept for him.
И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. (Sheol h7585)
36 The Midianites sold him into Egypt to Potiphar, an officer of Pharaoh’s, the captain of the guard.
А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.
