Song of Solomon 2
1 I am a rose of Sharon. A lily of the valleys.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 As a lily among thorns, So is my love among the daughters.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 As the apple tree among the trees of the wood, so is my beloved among the sons. I sat down under his shadow with great delight, and his fruit was sweet to my taste.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 He brought me to the banquet house, and his banner over me was love.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Sustain ye me with raisins, refresh me with apples, for I am sick from love.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 His left hand is under my head, and his right hand embraces me.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 I adjure you, O daughters of Jerusalem, by the roes, or by the hinds of the field, that ye stir not up, nor awake love, until it please.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 The voice of my beloved! Behold, he comes, leaping upon the mountains, skipping upon the hills.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 My beloved is like a roe or a young hart. Behold, he stands behind our wall. He looks in at the windows. He glances through the lattice.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 My beloved spoke, and said to me, Rise up, my love, my fair one, and come away.
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 For, lo, the winter is past. The rain is over and gone.
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 The flowers appear on the earth. The time of the singing has come, and the voice of the turtledove is heard in our land.
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 The fig tree ripens her green figs, and the vines are in blossom. They give forth their fragrance. Arise, my love, my fair one, and come away.
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 O my dove, who are in the clefts of the rock, in the covert of the steep place, let me see thy countenance; let me hear thy voice. For sweet is thy voice, and thy countenance is comely.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Take us the foxes, the little foxes, that spoil the vineyards. For our vineyards are in blossom.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 My beloved is mine, and I am his. He feeds among the lilies.
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Until the day be cool, and the shadows flee away, turn, my beloved, and be thou like a roe or a young hart upon the mountains of Bether.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
