Matthew 20
1 For the kingdom of the heavens is compared to a man, a house-ruler, who went out in the early morning at the same time to hire workmen for his vineyard.
Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 And having agreed with the workmen for a denarius a day, he sent them into his vineyard.
И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3 And having gone out about the third hour, he saw others having stood idle in the marketplace.
И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 And he said to those men, Go ye also into the vineyard, and whatever would be right I will give you, and they went.
и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 Again having gone out about the sixth and the ninth hour, he did likewise.
Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 And having gone out about the eleventh hour, he found others who have stood idle. And he says to them, Why have ye stood here idle the whole day?
А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
7 They say to him, Because no man has hired us. He says to them, Go ye also into the vineyard, and whatever would be right ye will receive.
Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8 And having become evening, the lord of the vineyard says to his manager, Call the workmen, and render to them their wage, having begun from the last until the first.
Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9 And those who came about the eleventh hour, each received a denarius.
И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 But when the first came, they supposed that they would receive more. And they also received a denarius each.
А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 And when they received it, they murmured against the house-ruler,
И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 saying, These last did one hour, and thou have made them equal to us, who have borne the burden of the day and the heat.
Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 But having answered, he said to one of them, Friend, I do thee no wrong. Did thou not agree with me for a denarius?
А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 Take thine and go. But I want to give to this last man, as to thee also.
Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 Is it not permitted for me to do what I want with my own? Is thine eye evil, because I am good?
Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
16 So the last will be first, and the first last, for many are called, but few chosen.
Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
17 And while going up to Jerusalem, Jesus took the twelve disciples in private on the way, and he said to them,
И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
18 Behold, we go up to Jerusalem, and the Son of man will be betrayed to the chief priests and scholars. And they will condemn him to death,
Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
19 and will deliver him to the Gentiles to ridicule, and to scourge, and to crucify. And the third day he will rise.
и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20 Then the mother of the sons of Zebedee came to him with her sons, worshiping, and asking something from him.
Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
21 And he said to her, What do thou want? She says to him, Speak that these my two sons may sit, one at thy right hand and one at thy left hand in thy kingdom.
А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
22 But having answered, Jesus said, Ye know not what ye are asking. Are ye able to drink the cup that I am going to drink, or to be immersed the immersion that I am immersed? They say to him, We are able.
А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
23 And he says to them, Ye will indeed drink my cup, and ye will be immersed the immersion that I am immersed. But to sit at my right hand and at my left hand is not mine to give, but to whom it has been prepared by my Father.
Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
24 And when the ten heard it, they were indignant about the two brothers.
И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25 But having summoned them, Jesus said, Ye know that the rulers of the Gentiles lord over them, and their eminent men have power over them.
Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
26 But it shall not be so among you. Rather whoever wants to become great among you, he shall be your helper,
Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27 and whoever wants be first among you shall be your bondman.
и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28 Just as the Son of man came not to be served, but to serve, and to give his life a ransom for many.
също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
29 And when they went out from Jericho, a great multitude followed him.
И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
30 And behold, two blind men sitting by the wayside, having heard that Jesus was passing by, cried out, saying, Be merciful to us, Lord, thou son of David.
И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
31 And the multitude rebuked them, so that they would be quiet, but they cried out greater, saying, Be merciful to us, Lord, thou son of David.
А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
32 And having stood still, Jesus called them and said, What do ye want that I would do to you?
И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
33 They say to him, Lord, that our eyes may be opened.
Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 And having felt compassion, Jesus touched their eyes, and straightaway they received their sight, and followed him.
А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
