Matthew 14
1 At that time Herod the tetrarch heard the report of Jesus,
В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;
2 and he said to his boys, This is John the immerser. He has risen from the dead, and because of this the powers work in him.
и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
3 For Herod having arrested John, bound him and put him in prison because of Herodias, his brother Philip's wife.
Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;
4 For John said to him, It is not permitted for thee to have her.
понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5 And though he wanted to kill him, he feared the multitude because they held him as a prophet.
И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
6 But Herod's birthday being brought, the daughter of Herodias danced in the midst, and pleased Herod.
А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.
7 Whereupon he promised with an oath to give her whatever she would ask.
Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
8 And she, having been put forward by her mother, says, Give me here on a platter the head of John the immerser.
А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
9 And he became sad, but because of the oaths, and of those dining together, the king commanded it to be given.
Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
10 And having sent, he beheaded John in the prison.
И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.
11 And his head was brought on a platter, and given to the maiden, and she brought it to her mother.
И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 And after coming, his disciples took up the body and buried it, and having gone, they informed Jesus.
А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
13 Now when Jesus heard it, he departed from there in a boat into a desolate place in private. And when the multitudes heard of it, they followed him on foot from the cities.
А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
14 And having come forth, Jesus saw a great multitude, and he felt compassion toward them, and healed the feeble of them.
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
15 And having become evening, his disciples came to him, saying, The place is desolate, and the hour is now past. Send the multitudes away, so that having gone into the villages, they may buy food for themselves.
А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
16 But Jesus said to them, They have no need to depart. Give ye them to eat.
А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
17 And they say to him, We have not here, except five loaves and two fishes.
А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 But he said, Bring them here to me.
А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
19 And after commanding the multitudes to sit down on the grass, having taken the five loaves, and the two fishes, having looking up to heaven, he blessed. And having broken them in pieces, he gave the loaves to the disciples, and the disciples to the multitudes.
Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20 And they all ate, and were filled. And they took up that which remained of the fragments, twelve baskets full.
И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21 And those who ate were about five thousand men, besides women and children.
А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
22 And straightaway Jesus compelled the disciples to enter into the boat, and to go ahead of him to the other side, until he would dismiss the multitudes.
И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23 And having dismissed the multitudes, he went up onto the mountain in private to pray. And having become evening, he was there alone.
И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 But the boat was now in the midst of the sea, being buffeted by the waves, for the wind was contrary.
А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25 And in the fourth watch of the night Jesus went to them, walking upon the sea.
А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26 And when the disciples saw him walking on the sea, they were troubled, saying, It is a ghost, and they cried out from fear.
А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 But straightaway Jesus spoke to them, saying, Cheer up. It is I, fear not.
И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28 And having answered him, Peter said, Lord, if it be thou, bid me come to thee on the waters.
И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 And he said, Come. And having come down from the boat, Peter walked upon the water to go to Jesus.
А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30 But seeing the boisterous wind, he was afraid, and having begun to sink, he cried out, saying, Lord, save me.
Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31 And straightaway having stretched forth his hand, Jesus took hold of him, and says to him, O thou of little faith, why did thou doubt?
И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32 And when they entered into the boat, the wind ceased.
И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
33 And those who came in the boat worshiped him, saying, Thou really are the Son of God.
А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 And when they crossed over, they came to the land of Gennesaret.
И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
35 And when they recognized him, the men of that place sent into that whole region round about, and brought to him all those faring badly.
И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
36 And they besought him that they might only touch the hem of his garment. And as many as touched were healed.
и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
