Jonah 1
1 Now the word of Jehovah came to Jonah the son of Amittai, saying,
Господнето слово дойде към Йона Аматиевия син и рече:
2 Arise, go to Nineveh, that great city, and cry against it, for their wickedness has come up before me.
Стани, иди в големия град Ниневия та викай против него; защото нечестието му възлезе пред мене.
3 But Jonah rose up to flee to Tarshish from the presence of Jehovah. And he went down to Joppa, and found a ship going to Tarshish. So he paid the fare of it, and went down into it, to go with them to Tarshish from the presence of Jehovah.
Но Йона стана да побягне в Тарсис от Господнето присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си, и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от Господнето присъствие.
4 But Jehovah sent out a great wind upon the sea, and there was a mighty tempest on the sea, so that the ship was about to be broken.
Но Господ повдигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът бедстваше да се разбие.
5 Then the mariners were afraid, and cried every man to his god. And they cast forth the wares that were in the ship into the sea, to lighten it to them. But Jonah was gone down into the innermost parts of the ship, and he lay, and was fast asleep.
Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона бе слязъл и легнал във вътрешностите на кораба, и спеше дълбоко.
6 So the shipmaster came to him, and said to him, What do thou mean, O sleeper? Arise, call upon thy God, if so be that God will think upon us, that we not perish.
За това, корабоначалникът се приближи при него, та му рече: Защо така, ти който спиш? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.
7 And they said every one to his fellow, Come, and let us cast lots, that we may know for whose cause this evil is upon us. So they cast lots, and the lot fell upon Jonah.
После си рекоха един на друг: Елате, да си хвърлим жребие, та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Йона.
8 Then they said to him, Tell us, we pray thee, for whose cause this evil is upon us. What is thine occupation? And from where do thou come? What is thy country, and of what people are thou?
Тогава му рекоха: Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? И от де идеш? От коя си земя? И от кои си люде?
9 And he said to them, I am a Hebrew, and I fear Jehovah, the God of heaven, who has made the sea and the dry land.
А той им рече: Аз съм Евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата.
10 Then the men were exceedingly afraid, and said to him, What is this that thou have done? For the men knew that he was fleeing from the presence of Jehovah, because he had told them.
Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже беше им казал.)
11 Then they said to him, What shall we do to thee, that the sea may be calm to us? For the sea grew more and more tempestuous.
Тогава му рекоха: Що да ти сторим, за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно).
12 And he said to them, Take me up, and cast me forth into the sea, so shall the sea be calm to you. For I know that for my sake this great tempest is upon you.
И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.
13 Nevertheless the men rowed hard to get themselves back to the land, but they could not, for the sea grew more and more tempestuous against them.
Но пак, човеците гребяха силно, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.
14 Therefore they cried to Jehovah, and said, We beseech thee, O Jehovah, we beseech thee, let us not perish for this man's life, and lay not upon us innocent blood. For thou, O Jehovah, have done as it pleased thee.
За това, извикаха към Господа, казвайки: Молим ти се, Господи, молим ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото ти, Господи, си сторил каквото си искал.
15 So they took up Jonah, and cast him forth into the sea, and the sea ceased from its raging.
И тъй, взеха Йона та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.
16 Then the men feared Jehovah exceedingly, and they offered a sacrifice to Jehovah, and made vows.
Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.
17 And Jehovah prepared a great sea creature to swallow up Jonah, and Jonah was in the belly of the sea creature three days and three nights.
А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три деня и три нощи.
