Job 32
1 So these three men ceased to answer Job because he was righteous in his own eyes.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Then the anger of Elihu the son of Barachel the Buzite, of the family of Ram, was kindled. His anger was kindled against Job because he justified himself rather than God.
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 His anger was also kindled against his three friends because they had found no answer, and yet had condemned Job.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 Now Elihu had waited to speak to Job, because they were older than he.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 And when Elihu saw that there was no answer in the mouth of these three men, his anger was kindled.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 And Elihu the son of Barachel the Buzite answered and said, I am young, and ye are very old. Therefore I held back, and dared not show you my opinion.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 I said, Days should speak, and multitude of years should teach wisdom.
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 But there is a spirit in man, and the breath of the Almighty gives them understanding.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 It is not the great who are wise, nor the aged who understand justice.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Therefore I said, Hearken to me, I also will show my opinion.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Behold, I waited for your words, I listened for your reasonings, while ye searched out what to say.
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 Yea, I attended to you. And, behold, there was none who convinced Job, or who answered his words among you.
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 Beware lest ye say, We have found wisdom. God may vanquish him, not man.
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 For he has not directed his words against me. Neither will I answer him with your speeches.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 They are amazed, they answer no more. They have not a word to say.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 And shall I wait because they do not speak, because they stand still, and answer no more?
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 I also will answer my part. I also will show my opinion,
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 for I am full of words. The spirit within me compels me.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Behold, my breast is as wine which has no vent. Like new wine-skins it is ready to burst.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 I will speak that I may be refreshed. I will open my lips and answer.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Let me not, I pray you, respect any man's person. Neither will I give flattering titles to any man.
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 For I know not to give flattering titles, else my maker would soon take me away.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
