Job 19
1 Then Job answered, and said,
Тогава Иов в отговор рече:
2 How long will ye vex my soul, and break me in pieces with words?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 These ten times ye have reproached me. Ye are not ashamed that ye deal hardly with me.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 And be it indeed that I have erred, my error remains with myself.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 If indeed ye will magnify yourselves against me, and plead against me my reproach,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 know now that God has subverted me, and has encompassed me with his net.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Behold, I cry out of wrong, but I am not heard. I cry for help, but there is no justice.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 He has walled up my way that I cannot pass, and has set darkness in my paths.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 He has stripped me of my glory, and taken the crown from my head.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 He has broken me down on every side, and I am gone. And he has plucked up my hope like a tree.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 He has also kindled his wrath against me. And he considers me to him as his adversaries.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 His troops come on together, and cast up their way against me, and encamp round about my tent.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 He has put my brothers far from me, and my acquaintances are wholly estranged from me.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 My kinsfolk have failed, and my familiar friends have forgotten me.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Those who dwell in my house, and my maids, reckon me for a stranger; I am an alien in their sight.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 I call to my servant, and he gives me no answer. I entreat him with my mouth.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 My breath is strange to my wife, and my supplication to the sons of my own mother.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Even young children despise me. If I arise, they speak against me.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 All my familiar friends abhor me, and those whom I loved are turned against me.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 My bone cleaves to my skin and to my flesh, and I have escaped with the skin of my teeth.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Have pity upon me, have pity upon me, O ye my friends, for the hand of God has touched me.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Why do ye persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 O that my words were now written! O that they were inscribed in a book,
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 that they were engraved in the rock forever with an iron pen and lead!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 But as for me I know that my Redeemer lives, and at last he will stand up upon the earth.
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 And after my skin, this body, is destroyed, then outside my flesh I shall see God,
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 whom I, even I, shall see on my side, and my eyes shall behold, and not as a stranger. My heart is consumed within me.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 If ye say, How we will persecute him! And that the root of the matter is found in me,
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 be ye afraid of the sword. For wrath brings the punishments of the sword, that ye may know there is a judgment.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
