Job 11
1 Then Zophar the Naamathite answered, and said,
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 Should not the multitude of words be answered? And should a man full of talk be justified?
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Should thy boastings make men hold their peace? And when thou mock, shall no man make thee ashamed?
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 For thou say, My doctrine is pure, and I am clean in thine eyes.
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 But O that God would speak, and open his lips against thee,
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 and that he would show thee the secrets of wisdom! For he is manifold in understanding. Know therefore that God exacts of thee less than thine iniquity deserves.
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Can thou find out God by searching? Can thou find out the Almighty to perfection?
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
9 The measure of it is longer than the earth, and broader than the sea.
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 If he passes through, and shuts up, and all to judgment, then who can hinder him?
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 For he knows false men. He also sees iniquity. Will he not then consider it?
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 But vain man is void of understanding. Yea, man is born as a wild donkey's colt.
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 If thou set thy heart aright, and stretch out thy hands toward him,
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 if iniquity is in thy hand, put it far away, and let not unrighteousness dwell in thy tents.
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 Surely then thou shall lift up thy face without spot. Yea, thou shall be steadfast, and shall not fear.
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 For thou shall forget thy misery. Thou shall remember it as waters that are passed away.
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 And thy life shall be clearer than the noonday. Though there be darkness, it shall be as the morning.
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 And thou shall be secure, because there is hope. Yea, thou shall search about thee, and shall take thy rest in safety.
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 Also thou shall lie down, and none shall make thee afraid. Yea, many shall correspond with thee.
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 But the eyes of the wicked shall fail, and they shall have no way to flee. And their hope shall be the giving up of the spirit.
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
