Genesis 44
1 And he commanded the steward of his house, saying, Fill the men's sacks with food, as much as they can carry, and put every man's money in his sack's mouth.
После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му
2 And put my cup, the silver cup, in the sack's mouth of the youngest, and his grain money. And he did according to the word that Joseph had spoken.
и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
3 As soon as the morning was light, the men were sent away, they and their donkeys.
На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
4 And when they were gone out of the city, and were not yet far off, Joseph said to his steward, Up, follow after the men, and when thou overtake them, say to them, Why have ye rewarded evil for good?
А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5 Is not this that in which my lord drinks, and how he indeed divines? Ye have done evil in so doing.
Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
6 And he overtook them, and he spoke to them these words.
И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.
7 And they said to him, Why does my lord speak such words as these? Far be it from thy servants that they should do such a thing.
А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
8 Behold, the money, which we found in our sacks' mouths, we brought again to thee out of the land of Canaan. How then would we steal out of thy lord's house silver or gold?
Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
9 With whomever of thy servants it be found, let him die, and we also will be my lord's bondmen.
Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
10 And he said, Now also let it be according to your words. He with whom it is found shall be my bondman, and ye shall be blameless.
А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
11 Then they hurried, and took down every man his sack to the ground, and opened every man his sack.
Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
12 And he searched, and began at the eldest, and left off at the youngest. And the cup was found in Benjamin's sack.
И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
13 Then they tore their clothes, and every man loaded his donkey, and returned to the city.
Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.
14 And Judah and his brothers came to Joseph's house. And he was yet there, and they fell before him on the ground.
И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
15 And Joseph said to them, What deed is this that ye have done? Know ye not that such a man as I can indeed divine?
И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?
16 And Judah said, What shall we say to my lord? What shall we speak, or how shall we clear ourselves? God has found out the iniquity of thy servants. Behold, we are my lord's bondmen, both we, and he also in whose hand the cup is found.
Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.
17 And he said, Far be it from me that I should do so. The man in whose hand the cup is found, he shall be my bondman, but as for you, get you up in peace to your father.
Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
18 Then Judah came near to him, and said, Oh, my lord, let thy servant, I pray thee, speak a word in my lord's ears, and let not thine anger burn against thy servant, for thou are even as Pharaoh.
Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.
19 My lord asked his servants, saying, Have ye a father, or a brother?
Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?
20 And we said to my lord, We have a father, an old man, and a child of his old age, a little one. And his brother is dead, and he alone is left of his mother, and his father loves him.
И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21 And thou said to thy servants, Bring him down to me, that I may set my eyes upon him.
И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22 And we said to my lord, The young man cannot leave his father, for if he should leave his father, his father would die.
И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23 And thou said to thy servants, Unless your youngest brother come down with you, ye shall see my face no more.
А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
24 And it came to pass when we came up to thy servant my father, we told him the words of my lord.
И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
25 And our father said, Go again, buy us a little food.
А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,
26 And we said, We cannot go down. If our youngest brother be with us, then will we go down, for we may not see the man's face unless our youngest brother be with us.
ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27 And thy servant my father said to us, Ye know that my wife bore me two sons.
И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:
28 And the one went out from me, and I said, Surely he is torn in pieces, and I have not seen him since.
Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;
29 And if ye take this one also from me, and harm befall him, ye will bring down my gray hairs with sorrow to Sheol. (Sheol h7585)
и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
30 Now therefore when I come to thy servant my father, and the young man is not with us, since his life is bound up in the young man's life,
И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
31 it will come to pass, when he sees that the young man is not with us, that he will die. And thy servants will bring down the gray hairs of thy servant our father with sorrow to Sheol. (Sheol h7585)
като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. (Sheol h7585)
32 For thy servant became surety for the young man to my father, saying, If I do not bring him to thee, then I shall bear the blame to my father forever.
Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.
33 Now therefore, let thy servant, I pray thee, abide a bondman to my lord instead of the young man, and let the young man go up with his brothers.
Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
34 For how shall I go up to my father, if the young man be not with me? Lest I see the evil that shall come on my father.
Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
