2 Kings 3
1 Now Jehoram the son of Ahab began to reign over Israel in Samaria in the eighteenth year of Jehoshaphat king of Judah, and reigned twelve years.
А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам Ахаавовият син се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години.
2 And he did that which was evil in the sight of Jehovah, but not like his father and like his mother, for he put away the pillar of Baal that his father had made.
Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му.
3 Nevertheless he clung to the sins of Jeroboam the son of Nebat, with which he made Israel to sin; he did not depart therefrom.
Обаче беше привързан за греховете на Еровоама Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях.
4 Now Mesha king of Moab was a sheep-master. And he rendered to the king of Israel the wool of a hundred thousand lambs, and of a hundred thousand rams.
А моявският цар Миса имаше стада, и даваше данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.
5 But it came to pass, when Ahab was dead, that the king of Moab rebelled against the king of Israel.
Но когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар.
6 And king Jehoram went out of Samaria at that time, and mustered all Israel.
Затова, цар Иорам излезе в онова време от Самария та събра целия Израил.
7 And he went and sent to Jehoshaphat the king of Judah, saying, The king of Moab has rebelled against me. Will thou go with me against Moab to battle? And he said, I will go up. I am as thou are, my people as thy people, my horses as thy horses.
И отивайки той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза: Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.
8 And he said, Which way shall we go up? And he answered, The way of the wilderness of Edom.
Попита още: Праз кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня.
9 So the king of Israel went, and the king of Judah, and the king of Edom. And they made a circuit of seven days' journey, and there was no water for the army, nor for the beasts that followed them.
И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.
10 And the king of Israel said, Alas! For Jehovah has called these three kings together to deliver them into the hand of Moab.
Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!
11 But Jehoshaphat said, Is there not here a prophet of Jehovah, that we may inquire of Jehovah by him? And one of the king of Israel's servants answered and said, Elisha the son of Shaphat is here, who poured water on the hands of Elijah.
А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.
12 And Jehoshaphat said, The word of Jehovah is with him. So the king of Israel and Jehoshaphat and the king of Edom went down to him.
И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него.
13 And Elisha said to the king of Israel, What have I to do with thee? Get thee to the prophets of thy father, and to the prophets of thy mother. And the king of Israel said to him, No, for Jehovah has called these three kings together to deliver them into the hand of Moab.
А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе за да ги предаде в ръката на Моава.
14 And Elisha said, As Jehovah of hosts lives, before whom I stand, surely, were it not that I regard the presence of Jehoshaphat the king of Judah, I would not look toward thee, nor see thee.
А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;
15 But now bring me a minstrel. And it came to pass, when the minstrel played, that the hand of Jehovah came upon him.
но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него.
16 And he said, Thus says Jehovah, Make this valley full of trenches.
И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове;
17 For thus says Jehovah, Ye shall not see wind, neither shall ye see rain, yet that valley shall be filled with water, and ye shall drink, both ye and your cattle and your beasts.
защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.
18 And this is but a light thing in the sight of Jehovah. He will also deliver the Moabites into your hand.
Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;
19 And ye shall smite every fortified city, and every choice city, and shall fell every good tree, and stop all fountains of water, and mar every good piece of land with stones.
и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще захушите всичките водни извори, и ще запушите с камъни всяка добра площ земя.
20 And it came to pass in the morning, about the time of offering the oblation, that, behold, there came water by the way of Edom, and the country was filled with water.
И на сутрента, когато се принасяше принос, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода.
21 Now when all the Moabites heard that the kings came up to fight against them, they gathered themselves together, all that were able to put on armor, and upward, and stood on the border.
А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всичко, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата.
22 And they rose up early in the morning, and the sun shone upon the water, and the Moabites saw the water opposite them as red as blood.
И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща чарвени като кръв, рекоха:
23 And they said, This is blood. The kings are surely destroyed, and they have smitten each man his fellow. Now therefore, Moab, to the spoil.
Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили един едни други; сега, прочее, на користите Моаве!
24 And when they came to the camp of Israel, the Israelites rose up and smote the Moabites, so that they fled before them, and they went forward into the land smiting the Moabites.
А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците влязоха в земята им.
25 And they beat down the cities. And on every good piece of land they cast every man his stone, and filled it. And they stopped all the fountains of water, and felled all the good trees, until in Kir-hareseth only they left the stones of it. However the slingers went about it, and smote it.
И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха.
26 And when the king of Moab saw that the battle was too hard for him, he took with him seven hundred men that drew sword to break through to the king of Edom, but they could not.
И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път, до едомския цар; но не можаха.
27 Then he took his eldest son who should have reigned in his stead, and offered him for a burnt offering upon the wall. And there was great wrath against Israel, and they departed from him, and returned to their own land.
Тогава Той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.
