2 Corinthians 3
1 Are we beginning again to commend ourselves? Unless we need, as some men, commendatory letters to you or commendatory from you?
Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 Ye are our letter, written in our hearts, known and read by all men,
Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
3 being seen that ye are a letter of Christ, administered by us, written not in ink, but in the Spirit of the living God, not in stony tablets, but in fleshly tablets, in hearts.
и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът
4 And we have such confidence toward God through Christ,
Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5 not that we are sufficient of ourselves to reckon anything as from ourselves, but our sufficiency is from God,
Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6 who also made us qualified helpers of a new covenant, not of a document, but of a Spirit, for the document kills but the Spirit makes alive.
Който ни направи способни като служители на един нов завет,
7 But if the administration of death in writings engraved on stones occurred in glory, so that the sons of Israel could not gaze upon the face of Moses because of the fading glory of his countenance,
Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8 how will the administration of the Spirit not be more in glory?
как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
9 For if the administration of condemnation has glory, the administration of righteousness excels much more in glory.
Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
10 For also that which has been glorified, has not been glorified in this regard, because of the glory that transcends.
(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
11 For if that which is abolished was through glory, much more that which remains is in glory.
Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
12 Having therefore such a hope we use great boldness,
И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
13 and are not as Moses. He put a veil over his face in order for the sons of Israel not to gaze on the end of the fading.
и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
14 But their minds were hardened, for to this day the same veil remains at the reading of the old testament, not being uncovered, which thing is abolished in Christ.
Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.
15 But to this day when Moses is read, a veil lies upon their heart.
А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърдцето им,
16 But whenever it turns to the Lord, the veil is removed.
но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
17 Now the Lord is the Spirit, and where the Spirit of the Lord is, there is liberty.
А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода.
18 But we all, with unveiled face seeing by reflection the glory of the Lord, are transformed into the same likeness from glory to glory, just as from the Spirit of the Lord.
А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
