Klaagliederen 5
1 Gedenk, HEERE, wat ons geschied is, aanschouw het, en zie onzen smaad aan.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Ons erfdeel is tot de vreemdelingen gewend, onze huizen tot de uitlanders.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Wij zijn wezen zonder vader, onze moeders zijn als de weduwen.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Ons water moeten wij voor geld drinken; ons hout komt ons op prijs te staan.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Wij lijden vervolging op onze halzen; zijn wij woede, men laat ons geen rust.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Wij hebben den Egyptenaar de hand gegeven, en den Assyrier, om met brood verzadigd te worden.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Onze vaders hebben gezondigd, en zijn niet meer, en wij dragen hun ongerechtigheden.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Knechten heersen over ons; er is niemand, die ons uit hun hand rukke.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Wij moeten ons brood met gevaar onzes levens halen, vanwege het zwaard der woestijn.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Onze huid is zwart geworden gelijk een oven, vanwege den geweldigen storm des hongers.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Zij hebben de vrouwen te Sion verkracht, en de jonge dochters in de steden van Juda.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 De vorsten zijn door hunlieder hand opgehangen; de aangezichten der ouden zijn niet geeerd geweest.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Zij hebben de jongelingen weggenomen, om te malen, en de jongens struikelen onder het hout.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 De ouden houden op van de poort, de jongelingen van hun snarenspel.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 De vreugde onzes harten houdt op, onze rei is in treurigheid veranderd.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 De kroon onzes hoofds is afgevallen; o wee nu onzer, dat wij zo gezondigd hebben!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Daarom is ons hart mat, om deze dingen zijn onze ogen duister geworden.
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Om des bergs Sions wil, die verwoest is, waar de vossen op lopen.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Gij, o HEERE, zit in eeuwigheid, Uw troon is van geslacht tot geslacht.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Waarom zoudt Gij ons steeds vergeten? Waarom zoudt Gij ons zo langen tijd verlaten?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 HEERE, bekeer ons tot U, zo zullen wij bekeerd zijn; vernieuw onze dagen als van ouds.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 Want zoudt Gij ons ganselijk verwerpen? Zoudt Gij zozeer tegen ons verbolgen zijn?
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
