Psalmen 137

1 Aan Babels stromen zaten wij schreiend Bij de gedachte aan Sion;

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 En aan de wilgen, die daar stonden, Hingen wij onze harpen op.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Ja, daar durfden onze rovers Ons nog liederen vragen; En onze beulen: "Zingt ons vrolijke wijsjes Uit de zangen van Sion!"

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Ach, hoe zouden wij Jahweh’s liederen zingen Op vreemde bodem!

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 Jerusalem, zo ik u zou vergeten, Ik vergat mijn rechterhand nog eer;

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Mijn tong mag aan mijn gehemelte kleven, Zo ik u niet gedenk: Zo ik niet meer van Jerusalem houd, Dan van het toppunt van vreugde.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Jahweh, reken de zonen van Edom De dag van Jerusalem toe; Die riepen: Smijt ze neer, smijt ze neer; Neer met haar op de grond!

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 En gij, dochter van Babel, moordenares: Heil hem, die u vergeldt wat gij ons hebt gedaan;

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Heil hem, die uw kinderen grijpt, En tegen de rots te pletter slaat!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!