Psalmen 129

1 Een bedevaartslied. Van jongs af heeft men wreed mij mishandeld, Mag Israël wel zeggen;

Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

2 Mij hardvochtig gekweld sinds mijn jeugd, Maar nooit mij gebroken.

Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

3 Ploegers hebben mijn rug beploegd, En lange voren getrokken;

Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

4 Maar Jahweh bleef trouw: De riemen der bozen sneed Hij stuk.

Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 Beschaamd moeten vluchten Alle haters van Sion.

Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

6 Ze zullen worden als gras op de daken, Dat vóór het opschiet, verdort;

Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

7 Waarmee geen maaier zijn hand kan vullen, Geen hooier zijn arm.

С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

8 En niemand zal in het voorbijgaan zeggen: "De zegen van Jahweh over u; Wij zegenen u in Jahweh’s Naam!"

Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!