Ngeche 27
1 Kik isungri kuom kiny, nikech ok ingʼeyo gima odiechiengʼ nyalo kelo.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 We ngʼat moro ema opaki, to ok dhogi iwuon; ngʼato machielo, to ok lewi iwuon.
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Kidi pek to kuoyo bende pek, to chandruok ma ngʼat mofuwo kelo pek moloyo gik moko ariyogo.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Mirima kwiny to gero pek moloyo, to en ngʼa manyalo chomore gi nyiego?
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Kwero ngʼato ratiro ber moloyo hera mopandi.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Adhonde moa kuom osiep inyalo geno, to jasigu medo mana nyoth mar masira.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 Ngʼat moyiengʼ ok dwar mor kich, to ngʼatno modenyo kata mana gima kech mitne.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Mana kaka winyo mabayo moa e ode e kaka ngʼatno mabayo aa e dalane.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Moo mangʼwe ngʼar gi ubani kelo mor ne chuny, to ber mar osiep ngʼato wuok kuom ngʼado rieko gi adiera.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Kik ijwangʼ osiepni kod osiep wuonu, to kik idhi e od owadu ka chandruok omaki, ber dhi ir jabuti machiegni moloyo owadu man mabor.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Bed mariek, wuoda kendo imi chunya mor eka anyalo dwoko ngʼato moro amora machaya.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Ngʼat mariek neno masira kabiro kendo opondo, to ngʼat mofuwo dhiyo adhiya nyime ma ohinyre.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Kaw law ngʼatno mochungʼne ngʼat mokia kaka singo; kawe ka okete singo kar dhako mabayo.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Ka ngʼato ogwedho jabute e lela gokinyi mangʼich, to ochalo mana gi ngʼama kwongʼe.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 Dhako ma jakoko chalo gi kodh ajiki,
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 kwerogo chalo gi gengʼo yamo kata mako moo gi lwedo.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Kaka nyinyo piago nyinyo, e kaka ngʼato piago nyawadgi.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Ngʼat mopidho ngʼowu biro chamo olembe, to ngʼatno marito ruodhe ibiro miyo luor.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 Kirango pi, to wangʼi iwuon ema ineno, kendo kinono chunyi, to in iwuon ema inenori.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 Dhahabu gi fedha itemo gi mach, to dhano itemo gi pak moyudo.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Kata bed ni iyoko ngʼat mofuwo e pany, iyoke kaka cham miswago, ok inigol fupe oa kuome.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Bed ni ingʼeyo maber kaka jambi chalo; bende rit maber kwethgi;
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 nimar mwandu ok sik mochwere, to osimbo mar loch ok nobed ne tiengʼ ka tiengʼ.
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 Ka ongʼad lum oko eka manyien twi, to ka ichoko ne jambi lum manie kor got,
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 eka iniyud yie rombe milosgo lewni, kendo iningʼiew lowo gi pesa miyudo kuom diek.
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 Ibiro bedo gi chak mangʼeny mar diek ma ibiro pidhorigo gi joodi kendo pidho nyiri matiyoni.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
