Ngeche 25
1 Magi e ngeche mamoko mag Solomon, mane jo-Hezekia ruodh Juda ondiko.
И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
2 Wamiyo Nyasaye duongʼ kuom gik ma opando; to lero tiend weche en duongʼ ni ruodhi.
Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
3 Mana kaka polo bor kendo piny tut, e kaka chuny ruodhi ngʼeyo tek.
Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
4 Ka ogol chilo kuom fedha, to jatheth koro nigi gimoro mar theth;
Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
5 ka ogol ngʼat marach e nyim ruoth, eka kom ruodhe ibiro guro motegno e tim makare.
Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
6 Kik imiri duongʼ iwuon e nyim ruoth, kata bedo kar jomadongo,
Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
7 nimar ber moloyo owachni niya, “Bi ka,” moloyo ka igoli e nyim jomadongo.
Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
8 Gima wangʼi oseneno kik ikel mapiyo kirikni e nyim od bura; nimar ibiro timo angʼo achien ka jabuti oketi e wichkuot?
Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
9 Ka iloso wach manie kindi gi jabuti, to kik idhi ihul wach malingʼ-lingʼ mar ngʼato;
Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
10 nono to ngʼat moro mowinji biro keti e wichkuot; mi huma mari marach ok nogiki.
Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
11 Wach mowach e kinde mowinjore, chalo gi olemo mar dhahabu moketie tawo molos gi fedha.
Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
12 Mana kaka tere mar dhahabu kata tigo mar dhahabu maber e kaka siem mar ngʼat mariek mokwerogo ngʼat machiko ite.
Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
13 Mana kaka ngʼich mar pe e kinde mar keyo, e kaka jaote ma ja-adiera chalo ne ngʼat moore, omoro chuny ruodhe.
Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
14 Kaka boche polo gi yamo maonge koth, e kaka ngʼat mawuorore gi mich ma ok dochiw.
Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
15 Horuok mos nyalo loko chuny ruoth, to lep mamuol nyalo toyo chogo.
Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
16 Ka iyudo mor kich, to cham mana moromo, mathoth ahinya, nyalo miyo ingʼogi.
Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
17 Kik iter tiendi pile e od jabuti, dhiyo kuno pile, biro miyo ochayi.
Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
18 Mana kaka arungu kata ligangla; kata asere mabith, e kaka ngʼatno machiwo neno ma ok adiera kuom ngʼat ma gidakgo machiegni.
Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
19 Mana kaka lak marach kata tielo mongʼol e kaka keto geno kuom jogo ma ok jo-adiera e kinde mag chandruok.
Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
20 Mana ka ngʼat ma lonyo law midongʼ duk e ndalo ngʼich, kata kaka olo chumbi e adhola, e kaka ngʼat ma wero wende ne chuny mool.
Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
21 Ka jasiki odenyo, to miye chiemo ocham; ka riyo oloye, miye pi omodhi.
Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
22 Ka itimo kamano, ibiro choko chuk mach maliel e wiye, kendo Jehova Nyasaye biro miyi pok.
Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
23 Kaka yamb nyandwat kelo koth, e kaka lep mafuongʼo wach kelo miero.
Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
24 Ber dak e kona mar wi ot moloyo dak gi dhako maralep.
По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
25 Mana kaka pi mangʼich chalo ne chuny mool, e kaka wach maber moa e piny mabor chalo.
Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
26 Mana kaka soko motimo chwodho kata aora moduwore chalo e kaka ngʼat makare machiwo thuolo ne jaricho.
Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
27 Ok ber chamo mor kich mathoth, kata ok en gima longʼo mondo ngʼato odwar luor monego miye owuon.
Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
28 Mana kaka dala maduongʼ ma ohingane omukore mogore piny e kaka ngʼatno ma ok nyal ritore owuon.
Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
