Ngeche 22
1 Nying maber oloyo bedo gi mwandu mathoth; bedo gi pwoch ber moloyo fedha gi dhahabu.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Onge pogruok e kind jamoko kod jachan: Nikech Jehova Nyasaye e Jachwechgi duto.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Ngʼat mariek neno masira kabiro kendo opondo, to ngʼat mofuwo dhiyo adhiya nyime ma ohinyre.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Bolruok kod luoro Jehova Nyasaye kelo mwandu gi luor kod dak amingʼa.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Yore joma timo richo opongʼ gi kudho kod obadho; to ngʼat morito chunye obedo mabor kodgi.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Puonj nyathi e yo monego odhiye, to ka obedo maduongʼ to ok obi baro oa kuome.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Jochan gin wasumb jo-mwandu, to ngʼat moholo gimoro bedo misumba ngʼat mohole.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Ngʼatno mochwowo timbe richo kayo thagruok, to ludhe mar mirima ibiro ketho.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Ngʼat mangʼwon noyud gweth, nimar opogo chiembe kod jochan.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Riemb ngʼat ma jaro ji, to lweny bende aa, dhawo kod kinyruok rumo.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Ngʼat ma chunye ler kendo ma wuoyo gi ngʼwono biro bedo osiep ruoth.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Wangʼ Jehova Nyasaye rito ngʼeyo; to orundo weche mag jogo ma ok jo-adiera.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Jasamuoyo wacho niya, “Sibuor ni oko!” Kata, “Ibiro nega e yore mag dala!”
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Dho dhako ma jachode en bur matut; ngʼatno manie bwo mirimb Jehova Nyasaye biro lingʼore e iye.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Fuwo otwere e chuny nyathi, to ludh kum biro riembe mabor kode.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Ngʼat mathiro jochan mondo mwandune omedre kod ngʼat machiwo mich ne jomoko biro bedo jochan.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Chik iti kendo iwinj weche mag jomariek; ket chunyi ne gima apuonjo,
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 nimar en mor ka ikanogi ei chunyi kendo bed kodgi moikore e dhogi.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 Mondo omi ibed gi geno kuom Jehova Nyasaye; apuonji tinendeni, in bende.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Donge asendikoni weche mowachi piero adek, weche mag puonj kod ngʼeyo,
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 mapuonjou adiera gi weche migeno, mondo ichiw dwoko mowinjore ne ngʼat mane oori?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Kik ima jachan nikech gin jochan kendo kik ihiny joma ochando man-gi dwaro e kar bura,
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 nimar Jehova Nyasaye biro chwako buchgi, kendo tieko ngima joma tieko ngimagi.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Kik imak osiep gi ngʼat ma iye wangʼ piyo; kik iriwri bende gi ngʼatno makecho piyo,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 dipo nono ka ipuonjori yorene, ma iwuon idonj e obadho.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Kik ibed ngʼatno matimo singruok kata machungʼ ne ngʼato e gope;
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 ka ionge gi yo kaka dichul, nono to wuon gowino nyalo kawo kitandani.
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Kik igol kidi mar kiewo machon mane oket gi kweregi.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Bende ineno ngʼat molony e tije? Obiro tiyo ne ruodhi, ok onyal tiyo ne ji ma ok ongʼere.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
