Ngeche 19
1 Ber bedo jachan ma wuodhe ok nyal cha, moloyo ngʼat mofuwo ma lewe timo richo.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Ok ber bedo gi gombo maonge gi ngʼeyo, kata bedo ka irikni kae to ibayo yo.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Fuwo mar ngʼato owuon ketho ngimane; to bende chunye bedo mager gi Jehova Nyasaye.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Mwandu kelo osiepe mangʼeny, to osiep ngʼat ma jachan ringe.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Janeno ma ja-miriambo ok notony ma ok okum, to ngʼatno malando miriambo ok nobed thuolo.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Ji mangʼeny temo mondo oyud pwoch kuom ruoth, to ngʼato ka ngʼato bedo osiep ngʼat machiwo mich.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Ngʼat ma jachan wedene duto kwede, osiepene to noringe maromo nadi! Kata bed notemo sayogi onge kama doyudgie.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Ngʼatno moyudo rieko ohero chunye owuon, to ngʼat mohero winjo wach dhi maber.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Janeno ma ja-miriambo ok notony ma ok okume, to ngʼatno malando miriambo biro lal nono.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Ok en gima owinjore mondo ngʼat mofuwo odagi e ber, to en gima rach machalo nadi ka misumba ema omi loch kuom yawuot ruoth!
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Ngʼat mariek iye ok wangʼ piyo; oyudo duongʼ kuom weyo wach ma ok odewo ketho.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Gero mar ruoth chalo gi sibuor maruto, to ka omor kodi to ochalo gi tho manie wi lum.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Wuowi mofuwo kelone wuon mare masira, to dhako maralep chalo gi kodh ajiki.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Ute kod mwandu gin girkeni miyudo kuom jonywol, to dhako mariek aa kuom Jehova Nyasaye.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Samuoyo kelo nindo matut, to ngʼat ma ja-mifwadhi bedo gi kech.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Ngʼatno morito chike Jehova Nyasaye kendo timo gik mopuonje biro dak amingʼa, to ngʼat mochayo chikene biro tho.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Ngʼat manyiso ngʼwono ne jochan, holo mana Jehova Nyasaye, obiro gwedhe kuom gik mosetimo.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Kum wuodi, nikech mano e kama geno nitie; kik ibed e winjruok kuom gima nyalo kelone tho.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Ngʼat ma ja-mirima nyaka yud kum, kendo ka ikonye, to chuno ni nyaka itim kamano kendo.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Chik iti ka ingʼadoni rieko kendo rwak puonj, to giko ni inibed mariek.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Dhano nigi chenro mangʼeny e chunye, to dwaro mar Jehova Nyasaye ema timore.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Gima dhano dwaro en hera ma ok rum, ber bedo jachan moloyo bedo ja-miriambo.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Luoro Jehova Nyasaye tero ji e ngima; eka ngʼato yweyo kodhil, ma ok omule gi chandruok.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Jasamuoyo luto lwete malal ei tawo; kendo ok onyal gole oko moduoge e dhoge!
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Chwad jasunga mondo joma ngʼeyogi tin opuonjre; kwer ngʼat man-gi rieko, to obiro medo fwenyo tiend weche.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Ngʼat mamayo wuon mare kendo riembo min mare en wuowi makelo wichkuot kod dwanyruok.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Kidagi chiko iti ne puonj in wuoda, to ibiro bayo mabor kuom weche mag ngʼeyo.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Janeno ma ja-jar ji ochayo adiera, to dho ngʼat ma timbene richo golo mana richo.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Kum oket mana ne jo-achaya, to chwat ne ngʼe joma ofuwo.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
