Ngeche 16
1 Chuny dhano chano gik modwaro timo, to dwoko margi aa kuom Jehova Nyasaye.
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Yore duto mag dhano nenorene ni longʼo, to Jehova Nyasaye ema ongʼeyo mopondo mag chuny.
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Ket gimoro amora mitimo e lwet Jehova Nyasaye, to chenrogi biro dhi maber.
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Gik moko duto ma Jehova Nyasaye timo oseketo gikogi, kendo giko mar joricho en tho.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Jehova Nyasaye odagi ji duto man-gi sunga e chunygi. Ngʼe ma malongʼo: Ok ginitony ni kum.
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 Nikech hera kod adiera ema omiyo richo otimne misango, kuom luoro Jehova Nyasaye miyo ngʼato kwedo richo.
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Ka yore ngʼato moro Jehova Nyasaye, to omiyo kata wasike dak kode gi kwe.
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 Ber bedo gi matin kod tim makare, moloyo mangʼeny kod tim ma ok kare.
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 E chuny dhano ochano yore, to Jehova Nyasaye ema telone ondamo mage.
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Ruoth wuoyo kaka chik mar Nyasaye dwaro, to dhoge ok onego ndhog bura makare.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Rapim mopogore opogore makare aa kuom Jehova Nyasaye, to gik mipimogo manie mifuke gin meke moloso.
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Ruodhi mon gi timbe maricho, nikech kom mar loch obedo mana kuom tim makare.
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Ruodhi ohero joma wacho adiera kendo gigeno ngʼat mawacho adiera.
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Mirimb ruoth en jaote mar tho, to ngʼat mariek biro hoye.
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 Ka wangʼ ruoth nenore mamor to nitiere ngima, ngʼwonone chalo gi rumbi mag koth e ndalo chwiri.
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 To ber maromo nade yudo rieko moloyo dhahabu, yiero ngʼeyo tiend wach moloyo fedha!
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Yor ngʼat moriere tir kwedore gi richo; ngʼat manono yorene orito ngimane!
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Sunga kelo masira, chuny mar ngʼayi kelo chwanyruok.
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 Ber bedo gi chuny mobolore e dier jochan, moloyo pogo gik moyaki gi josunga.
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Ngʼato angʼata mawinjo puonj dhi maber, to ojahawi ngʼatno moketo genone kuom Jehova Nyasaye.
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Ngʼat man-gi paro en ngʼat mariek, kendo weche mowacho gin mana puonj.
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Winjo wach en soko mar ngima ne jogo man kode, to fuwo kelo kum ne joma ofuwo.
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 Ngʼat mariek rito weche mawuok e dhoge, kendo wechene mowinjore kelo puonj makare.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 Weche mag mor chalo gi mor kich gimit ne chuny kendo gikelo ngima ni choke.
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Nitie yo manenore ne dhano ni nikare, to gikone otero mana ngʼato e tho.
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 Miluma ma jatich nigo miyo otiyo matek, kendo kech makaye miyo omedo tiyo matek.
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Ngʼat marach chano timo timbe maricho, to wechene chalo mach mager.
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Ngʼat ma timbene richo kelo mana miero, to jakwoth pogo osiepe moherore.
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Ngʼat ma ja-mahundu wuondo jabute mi otere e yorno ma ok ber.
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Tangʼ gi ngʼat ma buonjo kodi nikech onyalo bet ni ochano timoni marach, ngʼatno maluwo dhoge ochomo timbe maricho.
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Lwar en osimbo mar duongʼ to iyude gi ngʼat man-gi ngima makare.
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Ngʼat ma terore mos ber moloyo jalweny, ngʼat makweyo mirimbe ber moloyo ngʼat mamonjo dala maduongʼ.
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 Igoyo ombulu mondo ongʼe gima ditim, to kuom ngʼado weche duto Jehova Nyasaye ema tieko.
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
