Ngeche 15
1 Dwoko wach mamuol kweyo mirima, to wach makwiny jimbo ich wangʼ.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Lew ngʼat mariek konyore gi rieko, to dho ngʼat mofuwo hulo gik mofuwo.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Wenge Jehova Nyasaye ni kuonde duto, karito joricho gi joma beyo.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 Lep makelo ber en yath mar ngima, to lep mar miriambo omiyo chuny bedo mool.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Ngʼat mofuwo chayo kum mar wuon mare, to ngʼat mawinjo ka ikwere nyiso rieko.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 Od ngʼat makare otingʼo mwandu maduongʼ, to pok mar joricho kelo nigi chandruok.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Dho jomariek lando ngʼeyo, to ngʼat mofuwo to wechene obam.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Jehova Nyasaye odagi misango mar jaricho, to lamo mar ngʼat moriere tir miye mor.
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Jehova Nyasaye odagi yore ngʼat marach, to ohero jogo matimo gik makare.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Kum malit orito ngʼat maweyo yo, ngʼat masin kikwere biro tho.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
11 Jehova Nyasaye ongʼeyo gik moko matimore, bed ni en Tho kata Kethruok, omiyo dhano ok dipandne paro manie chunye! (Sheol h7585)
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
12 Ngʼat ma jasunga dagi puonj, ok odwar mondo ongʼadne rieko gi jomariek.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Chuny mamor miyo wangʼ bedo gi mor, to chuny mokuyo miyo dhano bedo mool.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Chuny mongʼeyo pogo tiend weche dwaro ngʼeyo, to dho ngʼat mofuwo chamo fuwo.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 Ndalo duto mag ngʼat mahinyore gin thagruok, to chuny mamor ni kod mor mosiko.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Ber bedo gi matin ka iluoro Jehova Nyasaye moloyo mwandu mangʼeny kod koko.
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Ber chamo alot kama hera nitie, moloyo chamo ringʼo machwe kama achaya nitie.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Ngʼat ma iye wangʼ piyo medo miero, to ngʼat ma terore mos kweyo dhawo.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Yor jasamuoyo olor gi kuthe, to yor ngʼat moriere tir en yo malach.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Wuowi mariek miyo wuon mare mor, to ngʼat mofuwo chayo min mare.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 Fuwo moro ngʼat maonge gi rieko, to ngʼat man-gi winjo wuotho moriere tir.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Chenro ok chopi nikech onge puonj makare, to ka giyudo jongʼad rieko mangʼeny to gichopo.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 Ngʼato yudo mor e dwoko mowinjore, to mano ber manade kuom wach mochopo e sa midware.
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol h7585)
25 Jehova Nyasaye muko od ngʼat masungore, to orito kiep dhako ma chwore otho ma ok omul.
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Jehova Nyasaye odagi paro mar joricho, to jogo ma chunygi ler miye mor.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Ngʼat ma jawuoro kelo chandruok ne joode, to ngʼatno mamon gi asoya biro dak amingʼa.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Chuny ngʼat makare pimo dwokoge, to dho ngʼat ma timbene richo hulo gik maricho.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Jehova Nyasaye bor gi ngʼat ma timbene richo, to owinjo lamo mar ngʼat makare.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Neno mamor kelo mor ni chuny, to wach maber miyo choke bedo gi ngima.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Ngʼat machiko ite kikwere biro bedo thuolo e kind joma riek.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Ngʼat ma ok dew kum ochayore owuon, to ngʼat mawinjo kikwere medo winjo wach.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Luoro Jehova Nyasaye puonjo dhano rieko, to bedo mamuol kelo luor.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
