Kwan 32
1 Jo-Reuben gi jo-Gad, mane nigi kweth mag rombe kod dhok, noneno ni piny Jazer kod piny Gilead ne nigi lek maber mar pidho jamni.
А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
2 Omiyo negibiro ir Musa gi Eliazar jadolo kod jotend oganda mar jo-Israel, mi giwachonegi niya,
то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
3 Piny motingʼo Ataroth, Dibon, Jazer, Nimra, Heshbon, Eleale, Sebam, Nebo kod Beon
Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
4 ma Jehova Nyasaye osekawo ka oganda mar jo-Israel neno en piny man-gi lek maber mar pidho jamni kendo ungʼeyo ni wan jotichu wan jopidh jamni.
земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
5 Negiwachonegi niya, “Ka uyie kodwa, to miwauru pinyni wasumbiniu obed marwa mondo kik wakadh wadhi loka Jordan.”
За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.
6 Musa nowacho ne jo-Gad kod jo-Reuben niya, “Bende jou nyalo dhi e lweny ka un to udongʼ ka?
А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
7 Angʼo momiyo unego chuny jo-Israel mondo kik dhi e piny ma Jehova Nyasaye osemiyogi?
Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?
8 Ma e gima kwereu notimo kane aorogi kane wan Kadesh Barnea mondo gidhi ginon pinyno.
Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;
9 Kane gisechopo e Holo mar Eshkol mi giringo pinyno, negimiyo chuny jo-Israel onyosore mar dhi e piny mane Jehova Nyasaye osemiyogi.
отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.
10 Negitugo mirimb Jehova Nyasaye chiengʼno mi nokwongʼore kama:
И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
11 ‘Nikech ok giseluwa gi chunygi duto, onge kata ngʼato achiel ma ja-higa piero ariyo kadhi nyime mane oa Misri mabiro neno piny mane asingora ka akwongʼora ne Ibrahim, Isaka kod Jakobo;
Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
12 onge ngʼato angʼata kuomgi manone pinyno makmana Kaleb wuod Jefune ma ja-Kenizi kod Joshua wuod Nun, nimar negiluwo bangʼ Jehova Nyasaye gi chunygi duto.’
освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
13 Jehova Nyasaye nokecho gi jo-Israel kendo nomiyo giwuotho alanda e thim kuom higni piero angʼwen, nyaka ogandani duto mane otimo marach e nyim Jehova Nyasaye notho.
Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
14 “Un koth jorichogi, koro ubiro ira, kuchungʼ kar kwereu kendo umiyo mirimb Jehova Nyasaye medore kuom Israel.
И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
15 Ka uweyo luwo Jehova Nyasaye, to obiro jwangʼo ogandani duto e thim kendo un ema ubiro miyo jogi rum.”
Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.
16 Bangʼ kinde matin negidwogo ir Musa mi giwachone niya, “Dwaher gero dipo ne jambwa kod mier madongo mondo mondwa kod nyithindwa odagie.
Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
17 To kata kamano waikore mar manore gi gige lweny kendo dhi gi jo-Israel wetewa e piny mane osingnegi. To mokwongo nyaka wager ne mondwa gi nyithindwa mier madongo mochiel motegno mondo ogengʼ-gi kuom wasigu.
а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.
18 Ok wanaduogi e miechwa nyaka wane ni jo-Israel duto oseyudo pinyno kaka pok margi.
Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
19 Wan ok wanadwar mondo opognwa piny kodgi loka machielo mar aora Jordan nimar osepognwa lopwa yo wuok chiengʼ mar Jordan lokani.”
Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
20 Eka Musa nowachonegi niya, “Ka utimo kamano ma umanoru gi gige lweny e nyim Jehova Nyasaye,
Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
21 kendo ka un duto unudhi ka utingʼo gige lweny loka Jordan e nyim Jehova Nyasaye mi ubed kuno nyaka chop Jehova Nyasaye riemb wasike duto e nyime,
ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
22 ka uloyo pinyno e nyim Jehova Nyasaye, eka unuduogi kendo unubedi maonge ketho e nyim Jehova Nyasaye gi Israel. Kendo pinyni biro bedo pok maru e nyim Jehova Nyasaye.
и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
23 “To ka ok utimo kamano, to ubiro timo richo e nyim Jehova Nyasaye; kendo bed ka ungʼeyo ni richou nofwenyre e lela.
Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
24 Geruru mier madongo ne mondu gi nyithindu, kod dipo ne jambu, kendo nyaka utim kaka usesingoru.”
Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
25 Jo-Gad kod jo-Reuben nowacho ne Musa niya, “Wan jotichni, wabiro timo gima ruodhwa osechikowa.
И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.
26 Nyithindwa kod mondewa, rombwa kod dhowa biro dongʼ e miech Gilead ka.
Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
27 To wan jotichni, ngʼato ka ngʼata ma jalweny biro ngʼado loka Jordan mondo oked e nyim Jehova Nyasaye mana kaka ruodhwa osechiko.”
а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
28 Omiyo Musa nomiyogi chik ka oorogi ir Eliazar jadolo, kod Joshua wuod Nun kaachiel gi jotend dhout Israel.
Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.
29 Nowachonegi niya, “Ka jo-Gad kod jo-Reuben noidh kaachiel kodu Jordan e nyim Jehova Nyasaye, ka ngʼato ka ngʼato omanore mar kedo, to bangʼ ka useloyo piny, to unumigi piny Gilead kaka pok margi.
Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
30 To ka ok giidho kaachiel kodu ka gimanore gi gige lweny, to nyaka gikaw pok mag-gi kaachiel kodu Kanaan.”
Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
31 Jo-Gad kod jo-Reuben nodwoko niya, “Jotichni biro timo kaka Jehova Nyasaye osewacho.
И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.
32 Wabiro ngʼado ka wadhi loka Kanaan e nyim Jehova Nyasaye ka wamanore gi gige lweny, to pok ma wabiro yudo biro bedo loka koni mar Jordan.”
Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.
33 Eka Musa nomiyo jo-Gad, jo-Reuben kod nus mar dhood Manase wuod Josef pinyruodh Sihon ma ruodh jo-Amor kod pinyruodh Og ma ruodh Bashan; pinyno duto kaachiel gi miechgi kod gwenge molworogi.
И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
34 Jo-Gad nogero mier madongo motegno kaka Dibon, Ataroth, Aroer,
И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
35 Atroth Shofan, Jazer, Jogbeha,
Атротсофан, Язир, Иогвея,
36 Beth Nimra kod Beth Haran, kendo negigero dipo ne jambgi.
Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
37 Joka Reuben nogero Heshbon, Eleale kod Kiriathaim,
А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
38 kaachiel gi Nebo kod Baal Meon (nyingegi noduog oloki achien) kod Sibma. Mier madongo mane gigero negimiyo nying mamoko.
Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.
39 Nyikwa Makir wuod Manase nodhi Gilead, moloyo dalano mi giriembo jo-Amor mane oyudo odak kanyo.
И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
40 Omiyo Musa nochiwo Gilead e lwet jo-Makir, ma nyikwa Manase, kendo negidak kanyo.
За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
41 Jair ma nyakwar Manase nodhi mokawo mier madongo mane ni kanyo, kendo nochako kanyo ni Havoth Jair.
А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.
42 Noba nomonjo Kenath kod mier molwore kendo nochake nyinge owuon miluongo ni Noba.
И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.
